Зад нея в кабината на „Янки 2“ Джанели включи първия реактивен мотор. Той се завъртя с рев.
— Това ще те оправи ли? — попита Дънрос.
Устата й се отвори, но отначало не можа да каже нищо, после попита:
— Четвърт милион?
— Да. Всъщност цял — от двата чека. Между другото, не забравяй, че сега ти си тай-пан на „Пар-Кон“. Това е истинският подарък на Линк за теб. Тай-пан. Парите не са важни — той й се усмихна и рязко я прегърна. — Успех, Кейси. Ще се видим след месец. Нали?
И вторият мотор изрева.
— Един милион щатски долара?
— Да. Ще кажа на Даусън да ти даде някакъв съвет за данъците. Тъй като печалбата ти е в хонконгски долари, съм сигурен, че има законни начини да се избягнат — а не да се заобиколят — данъците.
И друг мотор се събуди.
Тя го гледаше онемяла. Вратата на чакалнята за ВИП пътници се отвори и влезе висок жизнерадостен мъж.
— Здравей, Йан. Казаха ми, че мога да те намеря тук.
— Здравей, Дейв. Кейси, това е братовчед ми Дейвид Макструан.
Кейси го изгледа безизразно и леко му се усмихна, без в действителност да го забелязва.
— Здравейте. Но, Йан, ти сериозно — сериозно ли го каза?
— Разбира се — и последният мотор заработи с трясък. — Май трябва вече да се качваш! До другия месец!
— Какво? О, но аз, да, до скоро! — тя пъхна зашеметена плика в чантата си, обърна се и излезе.
Те я изпроводиха с поглед нагоре по стълбичката.
— Значи това е прословутата Кейси — каза замислено Дейвид Макструан. Той беше висок колкото Дънрос, но няколко години по-млад от него, червенокос, със странно полегати, почти азиатски, макар и зелени, очи, с много уморен вид на лицето, по-голямата част от трите по-малки пръста на лявата му ръка липсваха, прерязани от ремъците на парашута му.
— Да. Да, това е Камелиен Сирануш Чолок.
— Страхотна е!
— Повече от това. Мисли за нея като за Хег.
Макструан подсвирна.
— Толкова ли е добра?
— Може и да стане, ако има кой да я научи.
На борда на самолета Свенсен затвори вратата на кабината и я заключи.
— Искаш ли нещо, Кейси? — попита той меко, силно обезпокоен за нея.
— Не — отговори безпомощно тя. — Просто ме остави, Свен. Ще, ще те повикам, ако ми потрябва нещо. Става ли?
— Разбира се — той затвори вратата.
Вече беше сама. Закопча сковано колана си и погледна през люка. Зърна през сълзи Дънрос и другия мъж, чието име не запомни, да й махат за сбогом. Тя им махна в отговор, но те не я видяха.
Луната се скри в облак. Моторите набраха скорост, самолетът потегли, излезе на пистата и се издигна с вой в черното небе, като се изкачваше стръмно нагоре. Кейси не забеляза нищо, в главата й още се блъскаха думите на Дънрос, като ту я разкъсваха на парчета, ту я събираха в едно цяло.
Тай-пан. Това е истинският подарък на Линк за теб, й каза той. Тай-пан, парите са без значение.
Да, да, вярно, но…
Но…
Какво й каза първия път на борсата Линк? Не беше ли:
— Който и от тях да победи — Горнт или Дънрос, ние ще спечелим. И в двата случая ставаме „Ноубъл хаус“ — заради което сме и тук.
Изведнъж й просветна. Умът й се проясни. Сълзите й секнаха.
„Ето какво е искал той в действителност — помисли си с нарастващо вълнение Кейси. — Ние да станем «Ноубъл хаус». Разбира се. Може би точно това мога да направя аз в отплата, да превърна мечтата му в негова епитафия — «Ноубъл хаус».“
— О, Линк — каза радостно тя. — Заслужава си да опитам, нали?
Самолетът се гмурна във високите облаци, продължавайки безупречния си полет нагоре. Нощта беше топла и много тъмна, от луната беше останал само един полумесец, подухваше приятен ветрец.
Долу някъде остана островът.
Дънрос излезе бързо на „Пик роуд“ и се отправи към къщи, движението беше слабо, моторът пееше приятно. Той изведнъж отби от пътя и спря. Застана сам до перилата на пустата тераса на Върха.
Хонконг представляваше море от светлини. От обляната в светлина писта в Каулуун излиташе самолет. През високите облаци се показваха няколко звезди.
— Боже, колко е хубаво да си жив — промълви тай-панът.