Тишината натежа.
— Йан — започна Филип Чен — тези дялове… — но решителността му се изпари пред волята на Дънрос. — Шест процента… малко повече от шест процента. Аз… всичко ще стане, както го желаеш.
— Няма да съжаляваш. — Дънрос прехвърли вниманието си върху Аластър Струан и сърцето на стареца за момент спря.
— Колко са нашите акции? Колко от тях са в подставени лица?
Аластър се поколеба.
— Това може да знае само тай-панът.
— Разбира се. Но ти трябва да имаш пълно доверие на нашия компрадор — каза Дънрос нагло на стареца, спомняйки си унижението да бъдеш мачкан от Аластър Струан. — Колко?
Струан каза:
— Петнадесет процента.
Дънрос зяпна, Филип Чен също. Искаше му се да изкрещи „Боже Господи, имаме петнадесет процента и Филип още шест, а на теб не ти е стигнал шибаният акъл да използваш това, което би могло да стане най-големият ни капитал, и да ни донесе огромни печалби, когато сме почти фалирали?“
Но вместо това се протегна и наля остатъка от виното в трите чаши, което му даде достатъчно време да се овладее.
— Добре — каза с равен безизразен глас. — Надявах се, че заедно ще се справим по-добре от всякога. — Той отпи. — Ще свикам Специалното събрание. Следващата седмица.
Другите двама рязко вдигнаха очи. От 1880 всяка година тай-пановете на „Струан“, „Ротуел-Горнт“ и „Виктория бенк“, въпреки съперничеството помежду им, се срещаха тайно, за да обсъдят въпроси, отнасящи се до бъдещето на Хонконг и Азия.
— Може да се откажат да се съберат толкова рано — каза Аластър.
— Тази сутрин се обадих на всички. Срещата е определена за следващия понеделник в девет вечерта, тук.
— Кой ще представя банката?
— Заместник главният директор Хавъргил — старецът е в Япония, а след това отива на почивка в Англия. — Лицето на Дънрос стана сурово. — Трябва да успея.
— Пол е много свестен — каза Аластър. — Той ще е следващият директор.
— Освен ако не му попреча — каза Дънрос.
— Никога не си харесвал Пол Хавъргил нали, Йан? — намеси се Филип Чен.
— Да. Прекалено тесногръд е, прекалено старомоден и прекалено надут.
— И е настройвал баща ти срещу теб.
— Не това е причината, заради която трябва да си отиде, Филип. Той се е изпречил на пътя на „Ноубъл хаус“. Консервативен е и твърде великодушен към „Ейжън Пропъртис“, а подозирам, че е таен съюзник на „Ротуел-Горнт“.
— Не съм съгласен с теб — каза Аластър.
— Знам. Но ние имаме нужда от пари, за да се разраснем и аз имам намерение да намеря тези пари. Затова смятам да използвам своите двадесет и един процента много добре.
Навън бурята се беше усилила, но те изглежда не я забелязваха.
— Не те съветвам да хвърляш око на „Виктория“ — каза мрачно Филип Чен.
— И аз мисля така — добави Аластър Струан.
— Няма. При положение, че моята банка ми съдейства. — Дънрос се загледа за момент в дъжда. — Между другото, поканил съм и Джейсън Плъм.
— Защо, по дяволите? — попита Струан и вратът му отново почервеня.
— Между нас и неговата „Ейжън Пропъртис“…
— Плъм е в черния списък на Дърк Струан, както ти го наричаш, и е изцяло против нас.
— Ние четиримата имаме най-голямо влияние в Хонконг… — силно иззвъняване на телефона прекъсна Дънрос. Всички погледнаха към апарата.
Аластър Струан каза с горчивина:
— Това е вече твоят телефон, а не моят.
Дънрос вдигна слушалката, послуша малко и каза:
— Не, господин Аластър Струан се оттегли. Аз съм вече тай-пан на „Струан“. Да. Йан Дънрос. Какво пише в телекса?
— Той отново се заслуша. — Да, благодаря ви. Остави слушалката. Най-накрая наруши тишината.
— Обадиха се от офиса ни в Тайпей. „Ластинг Клауд“ е потънал близо до северния бряг на Формоза. Смятат, че е потънал заедно с целия екипаж…
1
Полицаят, облегнат в единия ъгъл на гишето на информацията следеше високия евроазиатец, без да го гледа. Беше облечен в лек летен костюм, с полицейска вратовръзка и бяла риза. А в ярко осветената сграда на летището беше наистина горещо. Както винаги гъмжеше от шумни китайци. Мъже, жени, деца, бебета. Цял рояк от кантонезци, малко азиатци и неколцина европейци.