— Ти също! Болен си също като тях! — Слейтър се изплю на цимента. — Болен! — Той пристъпи напред и мушна дулото в бузата на Кевин. Челюстта му пламна от болка. — Ще сложа край на това веднъж и завинаги. Ти и всички изроди, които се преструват на сладурчета през уикенда! Аз и ти може да не сме един човек, но всъщност ти си като мен, смотаняк.
Тялото на Слейтър се притискаше в неговото.
Съзнанието на Кевин постепенно започна да изключва. Ще умреш, Кевин.
Слейтър се бори с отчаяния копнеж да натисне спусъка. Той знае, че не може да го направи. Това не е включено в плана. Не и по този начин. Все още не.
Вторачва се в ококорените очи на Кевин. Миризмата на страх и пот изпълва ноздрите му. Той импулсивно оплезва език и го притиска твърдо към брадичката на Кевин. Облизва цялата му буза чак до слепоочието, сякаш ближе сладолед. Солено. Горчиво. Извратено!
Слейтър блъска Кевин и отстъпва назад.
— Знаеш ли какъв е вкусът ти? На Слейтър. Ще я убия, Кевин. И двете ще ги убия. Но светът ще си помисли, че ти си го направил.
Кевин се изпъва и го поглежда. Оказва се, че има повече кураж, отколкото Слейтър е предполагал. Достатъчно, че да дойде дотук. Но той не може да забрави, че този човек някога го е заключил в мазето. Току-виж се оказало, че си приличат много повече, отколкото Слейтър предполага.
Той си поема дълбоко дъх.
— Така, нека се поуспокоим, става ли? Има една нова игра, която ми се иска да поиграем.
— Никакви игри няма да играя повече — казва Кевин.
— Напротив, ще играеш. Ще играеш или ще започна да режа мама по пръстче на минута.
Кевин поглежда към вратата, зад която стои старата жена.
— А ако това не е достатъчно да те мотивира, ще продължа с твоите пръсти. Все още ли сме надъхани и наперени?
Кевин го гледа. Поне не плаче и не хленчи като старата вещица.
— Признай си, Кевин. Ти дойде тук с намерението да убиваш. Убий, убий, убий. Това е още едно нещо, по което си приличаме. — Слейтър свива рамене. — Вярно, че обектът на жаждата ти за кръв съм аз, но инстинктът е все същият. Повечето хора са убийци по рождение, но аз не съм те довел тук, за да ти изнасям лекции. Доведох те да убиваш. И ще изпълня желанието ти. Ти дойде да убиеш мен, но това не ми допада особено, затова реших мъничко да попроменя нещата.
Кевин дори не мигва.
— Едната вече е при нас, но ни трябва и другата. — Слейтър поглежда към стената, към колажа от снимки. Едно от нещата, които толкова мрази у нея, е красотата й. Затова държи снимките покрити. До девет часа тя вече ще бъде мъртва.
— Убий ме — казва Кевин. — Мразя те. — Той изрича последните думи с такова презрение, че Слейтър леко изтръпва от шока.
Но той не го показва външно. Излъчва гняв и омраза, но не и шок, защото шокът е признак на слабост.
— Колко смело. Колко благородно. Как бих могъл да откажа на една толкова искрена молба? Считай се вече за мъртъв. Всички ще умрем; но ти ще бъдеш живата смърт, докато не ритнеш топа. Междувременно трябва да примамим тук и втората ни жертва. Тя ще долети, за да те спаси. Нейният рицар е в опасност.
— Презирам те.
— Ще ми помогнеш или мама ще започне да пищи! — казва Слейтър.
Кевин го поглежда продължително, след което бавно затваря очи.
— Само едно обаждане, Кевин. И аз бих могъл да го направя, но много ми се иска тя да чуе твоя глас.
Кевин поклаща глава и се кани да каже нещо, но Слейтър не иска да го чува. Той пристъпва напред и удря главата на Кевин с дръжката на пистолета.
— Ще я убия, малко перверзно копеле!
По лицето на Кевин започва да се стича кръв. Това възбужда Слейтър.
Лицето на Кевин се набръчква и той започва да плаче. Така е много по-добре. Той бавно се отпуска на колене и за пръв път, откакто обектът на отмъщението му е влязъл в стаята, Слейтър знае, че ще спечели.
Саманта се носеше през Лонг Бийч с пълна скорост. Тайна. Каква тайна? Като момче Кевин беше запазил в тайна случилото се със Слейтър и не говореше изобщо за живота и къщата, но според дневника му явно ставаше дума за нещо друго. Нещо, което беше известно на професора.
Тя се намираше на една пресечка разстояние, когато телефонът й иззвъня. Не можеше да си представи как са се извършвали разследванията преди разцвета на мобилните технологии. От друга страна престъпниците също се възползваха от тях. Поне Слейтър, със сигурност.