— Три деца? Или две? Сам и Кевин, който си има алтер его — момчето. — Доктор Франсис, който седеше в голямото си кожено кресло, се наведе напред. — Разкажете ми всичко. От самото начало. Времето тече.
Той я слушаше с блестящи очи и само случайно намръщване от време на време разкриваше притеснението му за опасното положение, в което се намираше Кевин. Той до голяма степен й напомняше за самия Кевин, искрен до мозъка на костите си и ужасно умен. За пръв път говореше на глас за събитията през последните четири дни и то пред човек, различен от Галахър. Първото обаждане, колата бомба, второто обаждане за кучешката колибка. След това автобусът, бягството на Кевин със Сам до Палос Вердес, складът, библиотеката, отвличането, а сега и смъртната заплаха.
Тя говореше, без да спира, прекъсвана единствено от исканията му за допълнителни подробности. Той беше мислител и то от най-добрите, и като че ли му харесваше да си играе на детектив. Както и на повечето хора, всъщност. Въпросите му бяха проницателни. Откъде знаеш, че Кевин е бил вкъщи, когато е бил проведен вторият разговор? Има ли начин да бъде прихванат лазерен сигнал? Всички въпроси водеха до предположението възможно ли е логически Кевин да бъде Слейтър.
Минаха двайсет минути, а Сам още не се беше обадила. Дженифър се изправи и закрачи напред-назад.
— Не мога да повярвам, че се стигна дотук. Кевин е там някъде в тъмното заедно с един луд мъж, а ние… — Тя прокара пръсти през косата си. — Откакто пристигнах тук, непрекъснато е така. Слейтър винаги се движи една крачка пред нас, а ние тичаме подире му като група маймуни.
— Когато правите така, ми напомняте за Кевин.
Той гледаше към ръцете й, които все още бяха заровени в косата й. Тя седна на дивана и въздъхна.
— Значи сега и аз съм Кевин.
Той се изкиска.
— Едва ли. Но съм съгласен, че основният въпрос е кой, а не какво. Кой е Кевин? В действителност.
— И?
Той се облегна назад и кръстоса крака.
— Множествено личностно разстройство. Днес го причисляват към дисоциативните разстройства на личността, нали? Когато две или повече личности обитават едно тяло. Нали знаете, че не всички признават, че има такова животно. Някои одушевяват феномена — обладаване от демон. Други го отхвърлят изцяло или го смятат за нещо нормално, дори за дар.
— А вие?
— Аз вярвам в духовните сили и дори в обсебването от демони, но мога да ви уверя, че Кевин не е обладан. Прекарал съм достатъчно часове с момчето, а моят дух не е чак толкова закоравял. Въпросът е, че с напредването на възрастта всички ние достигаме до някакво ниво на дисоциация. Изведнъж забравяме защо сме влезли в банята. Или имаме странни усещания за дежавю. Фантазиите, магистралната хипноза, дори потапянето в книга или филм. Всички форми на дисоциацията са напълно естествени.
— Съвсем различни от дисоциацията, при която Кевин се превръща в Слейтър — каза Дженифър. — Както вече казахте, вие сте прекарали много време с него, както и аз. У Кевин не се забелязва нито една следа от Слейтър. Ако двете личности делят едно тяло, те не знаят абсолютно нищо една за друга.
— Ако. Това е оперативната дума тук. Ако Кевин е Слейтър. Честно казано, вашата теория, че Слейтър се опитва да натопи Кевин, ми се струва много по-вероятна. Но… — Доктор Франсис се изправи и закрачи до камината и обратно. — Но нека за момент си представим, че Кевин е Слейтър. Ами ако наистина е имало дете, момче, което от много ранна възраст е било напълно изолирано от света?
— Кевин.
— Да. Какво би научило това дете?
— Онова, което може да получи от заобикалящата го среда: предметите, които може да докосва, вкуса, слуха, обонянието, зрението. Ако стои сам на остров, той ще си мисли, че светът представлява малко парче кал, което се носи по водата, и ще се чуди защо няма козина като останалите си приятелчета. Също като Тарзан.
— Да, но нашето момче не е израснало на остров. От друга страна е израснало в свят с изкривена реалност. Свят, където реалността е просто парчета хартия, изрязани от истината. Няма абсолютни стойности. Няма зло, и съответно няма добро. Всичко е преструвка, и само това, което ти решиш, че е реално, е наистина реално. Животът е верига от приключения, в които играеш различни роли.
Доктор Франсис вдигна ръка до брадата си и леко я подръпна.