— Но всъщност има абсолютни стойности, нали разбирате. Има добро и има зло. Хлапакът чувства празнина в душата си. Той копнее да разбере тези абсолютни стойности, доброто и злото. Толкова се изтормозва психически, че принуждава съзнанието си да се раздели на отделни реалности. Става майстор в играенето на роли и накрая, когато е достатъчно възрастен, за да разбере злото, той подсъзнателно създава личност, която да играе тази роля. Защото това е нещото, което е научен да прави.
— Момчето. Слейтър.
— Крачеща, жива персонификация на двойствената природа на човека. Същностите на човека могат да се играят от личностите, които е създал. Нали е ясно какво имам предвид?
— Ако допуснем, че човек има повече от една същност. Би могло да е и обикновена дисоциация.
— Човекът има повече от една същност — каза професорът. — Възрастният човек, който е нашата плът, и божият отпечатък, доброто.
— А за онези от нас, които не вярват в божия дух? Които не са религиозни?
— Вътрешните същности на човека нямат нищо общо с религията. Те са духовни, не религиозни. Две същности се сражават. Доброто и злото. Те са доброто, което искаме да правим, но не го правим, и онова, което мразим да правим, но го правим. Апостол Павел. Послание до римляните, седма глава. Мисля, че способността да се върши добро и зло я има у всеки човек от раждането му. Божият дух може да възроди човека, но аз говоря за човешкия дух. Не отделна същност, въпреки че бих казал, че борбата между доброто и злото е безнадеждна без божествената намеса. Може би точно това си мислите, когато казвате „религия“, въпреки че всъщност религията няма много общо с божествената намеса.
Той бързо се усмихна. За втори път от толкова много дни я изкушаваше да опита да проумее вярата му. Обаче точно сега тя нямаше време.
— Значи смятате, че Кевин като малък просто се е борел да разбере конфликта вътре в него, между първичните добро и зло. Справил се е с това по начина, по който се е учел да се справя с реалността изобщо. Създал е роля за всяка личност и е играел тези роли, без да знае, че го прави.
— Да, точно това си мисля — каза професорът, стана и направи няколко крачки. — Възможно е. Напълно е възможно. Може дори да не е класическото дисоциативно разстройство на личността. Може да е посттравматично стресово разстройство, което е дори по-вероятно при този вид несъзнателна игра на роли.
— Ако допуснем, че Кевин е Слейтър.
— Да, ако допуснем, че Кевин е Слейтър.
Сам прерови дневника на Кевин, търсейки отчаяно отговор на гатанката. Кой обича онова, което вижда, но мрази онова, което обича? Когато това не даде резултат, тя започна да прелиства записките му от лекциите.
Най-очевидният отговор беше човечеството, разбира се. Човечеството гледа и вижда, обиква и след това намразва. Историята на човешкия род в едно изречение. Не се връзва много с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“, но е доста точно.
Кой обича онова, което вижда, но мрази онова, което обича? Кой, кой? Слейтър. Слейтър беше този някой. Въпреки теорията на Дженифър, Кевин би трябвало да е Слейтър. В този случай Слейтър беше мразещият от двамата.
Тя въздъхна. Нещо общо за тях тримата беше ключът към тази гатанка. Но какво? Имаше само два часа, за да спечели тази откачена игра. Но дори и да ги намереше, Слейтър със сигурност нямаше да ги пусне да си идат.
Някой щеше да умре през следващите два часа. Кевин я беше спасил веднъж от убиеца; беше рискувал живота си. Сега беше неин ред.
6:59. И тази гатанка беше само първата нишка. Тя промърмори през стиснати зъби:
— Хайде, Кевин! Кажи ми нещо.
— В такъв случай Слейтър е момчето, дебнело Сам, но той е всъщност злото алтер его на Кевин — каза Дженифър.
— И Кевин не харесва злото момче, така че го убива — рече професорът.
— Но не е ли това зло? Да убиеш?
— Бог е убил много хора навремето. Вижте в Стария завет. Кевин се опитва да убие момчето, защото момчето заплашва да убие приятелката му от детинство.
— Но момчето всъщност е Кевин. Значи Кевин щеше да убие Саманта, ако не се беше справил с момчето?
— Представяте ли си… личността, която въплъщава злото, би била едно малко чудовище. Слейтър, злото в Кевин, вижда, че Саманта предпочита Кевин пред него. И Слейтър решава, че трябва да убие Сам.
— А сега това чудовище се е съживило и преследва Кевин — каза Дженифър. — В този ваш сценарий.