— Не — отвърна Кевин.
Слейтър насочи единия пистолет към него и го простреля в крака.
Кевин изпъшка. Прониза го остра болка; усети, че му се повдига. Върху маратонката на десния му крак цъфна червена дупка. Хоризонтът му се замъгли.
— Ще го направиш. — Слейтър издуха въображаемия пушек от дулото. — Обещавам ти, Кевин. Със сигурност ще го направиш.
Сам изтича до него и подхвана омекналото му тяло. Той й позволи да го подкрепи и прехвърли тежестта си на левия крак.
Сам погледна Слейтър:
— Ти си болен… Нямаше нужда от това!
— Дупка в крака, дупка в главата; да видим накрая кой ще опъне петалата.
— Обичам те, Сам — каза тихо Кевин, без да обръща внимание на болката в крака. — Независимо какво ще се случи, искам да знаеш, че съм изгубен без теб.
Дженифър крачеше напред-назад.
— Ще я удуша!
— Обадете й се — каза доктор Франсис.
— И да рискувам да я разкрия? Ами ако се намира точно пред вратата и телефонът й изведнъж се раззвъни? Не мога да го направя.
Той кимна.
— Нещо не ми се връзва.
Тя взе телефона си.
— Самата аз бях твърдо убедена, че Кевин е Слейтър.
— Така е.
— Освен ако…
Телефонът й изчурулика. И двамата погледнаха към него. Дженифър го вдигна до ухото си.
— Ало?
— Получихме доклада от Ригс — каза Галахър. Но Дженифър вече знаеше, че Слейтър и Кевин са различни хора.
— Твърде късно. Вече знаем. Нещо друго?
— Не. Само това.
Тя въздъхна.
— Имаме проблем, Бил. Как е настроението там?
— Мрачно. Въртим се без посока. Директорът пита за теб. Губернаторът го притиска. Очаквай да ти се обади. Искат да знаят.
— Какво да знаят? Нямаме представа къде е скрил Белинда. Остават ни само няколко минути, а нямаме никаква идея къде я е отвел. Предай им думите ми.
Галахър не отговори веднага.
— Ако това би могло да те утеши по някакъв начин, Дженифър, според мен той е невинен. Човекът, с когото разговарях, не е убиец.
— Разбира се, че не е убиец — сопна му се Дженифър. — Какво искаш да кажеш? Разбира се… — Тя се обърна към професора. Очите й срещнаха неговите. — Какво пише в доклада?
— Нали каза, че знаеш? Гласовете от записите са на един и същи човек.
— Гласовият модулатор…
— Не. Един и същи човек. Според Ригс, ако записът е на Кевин и Слейтър, то тогава Кевин е Слейтър. Има фонов шум, който една се долавя на втората касета. И двата гласа са от една и съща стая. Според Ригс той използва два телефона и записът е уловил леко ехо от онова, което казва по другия телефон.
— Но… това е невъзможно!
— Мислех, че това е преобладаващата теория…
— Но Сам е при тях и тя ни се обади. Кевин не е Слейтър!
— А защо си мислиш, че можеш да й вярваш? Ако е с тях, защо не ти каже къде се намират? Аз бих заложил на Ригс.
Дженифър изведнъж се спря по средата на килима. Възможно ли беше?
— Трябва да вървя.
— Дженифър, какво да…
— Ще ти се обадя. — Тя прекъсна разговора и се обърна към професора. — Освен ако Сам не ги е видяла и двамата.
— Двете срещали ли сте се някога? — попита доктор Франсис. — Виждали ли сте я със собствените си очи?
Дженифър се замисли.
— Не, не съм. Но… разговарях с нея. Много пъти.
— Аз също. Но гласът й не беше толкова висок, че да звучи точно като женски.
— Възможно ли е… той да го прави? — Дженифър търсеше нещо, направено от Сам, което да противоречи на това предположение. Не се сещаше за нищо. — Документирани са случаи за повече от две личности.
— Ами ако Слейтър не е единственият, който съществува в Кевин? Ако Саманта също е Кевин?
— Три! Три самоличности в едно.
28.
Саманта наблюдаваше как другата ръка бавно и неумолимо описва дъга. Кевин седеше на пода, подпрял глава върху дланите си, объркан. Белинда се беше отпуснала в стола си, стиснала пребледнели устни, вперила поглед в Кевин. Ако леля му можеше да говори, какво ли щеше да му каже? Съжалявам, Кевин! Моля те, прости ми! Не се страхувай, Кевин! Стани и сритай този тип така, че дълго да те помни!