Белинда не поглеждаше към Слейтър. Все едно той не съществуваше. Или просто не можеше да понася вида му. Нито пък поглеждаше към Сам. Вниманието й беше привлечено единствено от Кевин.
Сам затвори очи. Спокойно, момиче. Можеш да се справиш.
Но честно казано, тя вече нямаше усещането, че може да се справи с това или с каквото и да било друго. Слейтър имаше два пистолета и широка усмивка. Тя разполагаше единствено с мобилния си телефон.
— Ей, ей, ей, искам да ти виждам ръцете, скъпа.
Дженифър прокара пръсти през косата си.
— Това е лудост! — Главата я болеше и времето изтичаше. Мисли! — Тя винаги изчезваше! Тя… той би могъл да си измисли всичко. КБР, специалната част, разпита на пакистанеца, всичко! Тя би могла да си измисли всички тези неща въз основа на информацията, с която разполага Кевин.
— Или която Кевин просто си е изфабрикувал — каза доктор Франсис. — Кевин стига до извода, че Слейтър не може да е Гатанката, защото някъде дълбоко в себе си той знае, че е Слейтър. Сам, неговото алтер его, стига до същия извод. Тя се опитва да освободи Кевин, без да знае, че тя е той.
— Тя не спираше да повтаря, че е замесен вътрешен човек! Замесен беше — Кевин! Той е бил вътрешният човек. Освен това тя първа предположи, че Кевин и Слейтър са един и същи човек!
— А за Кевин Саманта и Слейтър са също толкова реални, колкото аз и ти.
Те се допълваха един друг, свързвайки точките, които оформяха идеалната картина.
Но дали беше така?
Дженифър поклати глава.
— Но аз говорих преди малко със Сам и тя виждаше Кевин и Слейтър, докато беше извън стаята. Да не би да казвате, че всъщност съм разговаряла с Кевин, който си е представял, че е Саманта, която се промъква към него и Слейтър?
— Възможно е — отвърна развълнувано професорът. — Нали прочетохте проучванията. Ако Кевин наистина има раздвоение на личността, Сам ще има собствена самоличност. Всичко, което прави, съществува единствено в съзнанието на Кевин, но и за двамата то е било абсолютно истинско.
— Значи току-що съм разговаряла с Кевин.
— Не, това беше Сам. В съзнанието на Кевин тя е различна от него.
— Но физически беше Кевин.
— Ако предположим, че тя е той, тогава да.
— А защо Слейтър не го спре? Ако Слейтър наистина е там. Кевин взема телефона и ми се обажда, а в съзнанието си той всъщност е Саманта, която стои пред вратата. В това има смисъл. Но Слейтър също е там. Защо не му попречи да се обади?
— Не знам — отвърна професорът, потърквайки с ръка брадичката си. — Човек би си помислил, че ще спре Кевин. Значи може би грешим.
Дженифър притисна слепоочията си.
— Но ако всички те са Кевин, това означава, че той никога не е имал приятелка от детинство на име Саманта. Измислил я е като начин да избяга, да запълни пропастта в живота си. След това създава Слейтър и когато открива, че Слейтър мрази Сам, той се опитва да го убие. Сега Слейтър се връща и заедно с него се връща и Сам. — Тя се обърна към него. — Но бащата на Сам е бил ченге! Живял е в къща, съседна на тяхната!
— Кевин може да е знаел, че там живее полицай на име Шиър, и просто да е създал Саманта въз основа на тази информация. Знаете ли дали полицай Шиър е имал дъщеря с това име?
— Никога не съм проверявала. — Дженифър не спираше да крачи, опитвайки се да се ориентира в притока на мисли. — В това има смисъл, нали? Белинда не би позволила на Кевин да има приятел, затова той си го е измислил. Идентифицирал се е с нея.
— Сигурно това трябва да е имал предвид, когато ми каза, че има нов модел за същността на човека — каза доктор Франсис. — Трите същности на човека. Доброто, злото и човек, който се разкъсва между тях. „Не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.“ Тук наистина се откриват три природи! Едната е доброто. Втората, онова, що мразя. И третата, аз!
— Борбата между доброто и злото, въплътена в един човек, който изиграва и доброто и злото, а същевременно остава и себе си. Кевин Парсън.
Двамата не сваляха поглед един от друг, вкаменени от мащабността на идеята.
— Това е напълно възможно — каза професорът.
— И звучи много правдоподобно. — Дженифър погледна часовника си. — Освен това времето ни почти изтече.
— Тогава трябва да й кажем — рече доктор Франсис и тръгна към кухнята. После се обърна към нея. — Ако Сам е Кевин, тогава трябва да й кажем. На него трябва да му кажем! Не бива да го оставяме да опитва да се справи сам. Никой не може сам да се изправи срещу злото!