— Девет минути.
— В колата ми! Аз ще карам — рече професорът и се завтече към поршето на алеята.
Саманта никога не се бе чувствала толкова разсеяна при изпълнението на мисия, колкото в този момент. Каква беше мисията? Да спаси Кевин от Слейтър.
Тя си припомни дните в колежа, обучението при постъпването й в правоохранителните органи, работата в Ню Йорк. Всичко й се струваше мъгляво. Просто общи спомени, без подробности. Никаква случка, която да изникне на преден план, когато мислите й се върнат към миналото, когато като дете обикаляха наоколо с Кевин. Никакви специфични подробности от последните четири дни. Дори разследването й за Гатанката й се струваше някак неясно, като нещо, за което беше чела, а не в което беше участвала лично.
Ако Дженифър беше права, то тя наистина беше Кевин. Но това беше невъзможно, защото Кевин седеше на пода на три метра от нея и се поклащаше бавно, потънал в себе си, стиснал окървавения си крак, с раздрано ляво ухо.
Раздрано ляво ухо. Тя пристъпи към него и се вгледа в ухото му. Мобилният й телефон лежеше разпилян на парчета до стената, където го беше запратил Слейтър. Всичко изглеждаше достатъчно реално. Възможно ли беше тя да е творение на съзнанието на Кевин? Сам погледна ръцете си — изглеждаха й реални, но тя знаеше много добре как работи съзнанието. Освен това знаеше, че Кевин е идеалният кандидат за дисоциативно разстройство. Още от самото начало Белинда го беше научила как да дели нещата. Ако Кевин беше Слейтър, както твърдеше Дженифър, защо и тя да не е? Освен това Сам виждаше Слейтър, защото и тя беше вътре, в съзнанието на Кевин, където живееше Слейтър. Но Белинда беше истинска…
Сам се приближи до Белинда. Ако Дженифър беше права, в стаята имаше само две тела — на Кевин и на Белинда. Тя и Слейтър бяха само личности, създадени от въображението на Кевин.
— Какво ти става? — изсъска й Слейтър. — Връщай се обратно!
Сам се обърна и се изправи лице в лице с мъжа. Той беше насочил дулото на пистолета си към коляното й. Наистина ли имаше пистолет, или това съществуваше единствено в ума й? Или това беше Кевин, който единствено тя виждаше като Слейтър?
Той се ухили злобно. Пот изби на челото му. Той погледна към часовника зад гърба й.
— Четири минути, Саманта. Остават ти четири минути живот. Ако Кевин избере да убие майка си вместо теб, тогава аз сам ще те затрия. Току-що го реших и усещането е невероятно. А ти самата как се чувстваш?
— Защо ухото на Кевин кърви, Слейтър? Ти удари мен, а него удрял ли си по ухото?
Слейтър отмести погледа си към Кевин, след това отново се обърна към нея.
— Страхотно! Това е онази част, в която умният агент започва да прилага разни трикове в последен опит да обърка лошия нападател. Наистина ми харесва. Стой далеч от стръвта, скъпа.
Сам не му обърна никакво внимание. Вместо това протегна ръка и ощипа Белинда по бузата. Жената присви очи и леко изписка. В стаята падна гръм; силна болка прониза бедрото на Сам. Слейтър я беше прострелял.
Тя изпъшка и притисна ръка към бедрото си. Панталонът й се просмука с кръв. Зави й се свят. Болката й се струваше достатъчно истинска. Ако тя и Слейтър не бяха истински, то кой по кого стреляше тогава?
Кевин скочи на крака.
— Сам!
— Не мърдай оттам! — нареди му Слейтър.
Умът на Сам се замъгли от болката. Кевин стреляше по себе си? Всеки нормален човек, който беше свидетел на тази сцена, щеше да види, че той се е прострелял в бедрото.
Подробностите започваха да си идват по местата, подобно на плочки домино, които падат една след друга в редичка. Значи ако Кевин застреля Сам в главата, кого ще убие всъщност? Себе си? Значи трябваше да убие или Белинда, или себе си! И дори Слейтър да убиеше Сам, той всъщност щеше да дръпне спусъка на Кевин, защото те тримата обитаваха едно тяло. Независимо от това кой кого ще застреля, тялото на Кевин получаваше куршума!
Сам почувства как я обзема паника. „Кажи на Кевин“, бяха думите на Дженифър.
— Когато ти казвам да стоиш далеч, значи трябва да се отдръпнеш, а не да я щипеш, ближеш или да плюеш по нея — каза Слейтър. — Стой далеч наистина означава да стоиш по-далеч. Така че… стой далеч от нея!
Сам се отдалечи от Белинда. Побързай, Дженифър, моля те, побързай! Под болта. Това означава в мазето; ти знаеш за мазето, нали? Господи, помогни им.
— Боли, нали? — Очите на Слейтър шареха наоколо. — Не се тревожи, един куршум в главата твори чудеса с разни повърхностни рани. Бум! Всеки път върши страхотна работа.