— Насочи пистолета към Саманта, идиот такъв! Вдигни го! Веднага!
Кевин бавно вдигна оръжието.
— Сам? Не мога да му позволя да убие Белинда, нали?
— Моля те, без подобни сантименталности — каза Слейтър. — Осъзнавам, че е добре за общата атмосфера, но от това ми се повдига. Просто й вкарай куршума в главата. Нали я чу, тя не е истинска. Тя е част от нашето въображение. Както и аз, всъщност; затова имаш две дупки в крака. — Той се изкиска.
Сам изпитваше ужасно главоболие. Какво всъщност се случваше тук? Ами ако бъркаше? Никога досега не беше имала идея, която да е толкова невъзможна и същевременно толкова реална. И сега беше казала на Кевин да заложи собствения си живот заради тази идея. Мили Боже, дай ми сила.
— Погледни крака си, Кевин — каза Сам. — Ти се простреля. Моля те, умолявам те. Не позволявай на Слейтър да я убие. Той не може да стреля, освен ако ти не му дадеш тази сила. Вие двамата сте един и същ човек!
29.
Вратата в края на тунела беше отключена. Дженифър чуваше умоляващия глас на Сам. Тя не беше съвсем сигурна пред какво ще се озове, когато връхлети вътре, но времето им беше изтекло. Зад нея се чуваше учестеното дишане на доктор Джон Франсис.
Те пристигнаха в къщата, профучаха покрай Юджийн и намериха стълбището, все още затрупано с купчини книги. След като трескаво претърсиха периметъра, откриха стъпалата към старото бомбоубежище. Нямаха никаква представа колко често през годините беше идвал тук Кевин или колко време беше прекарал вътре, мислейки се за Слейтър.
— Влизаме.
Тя натисна бравата, пое си дълбоко дъх и се хвърли с цялата си тежест върху нея, влитайки в стаята с насочен пистолет.
Първото нещо, което видя, беше Белинда, седнала в дървен стол, завързана, с уста, залепена със сиво тиксо. Второто нещо беше мъжът, надвесен над нея.
Кевин.
Той държеше пистолети във всяка ръка; дулото на единия беше опряно в слепоочието на Белинда, а вторият беше опрян в собствената му глава, като човек, който се готви да извърши самоубийство. Никаква Саманта, никакъв Слейтър. Само Кевин.
Но тя знаеше, че той вижда съвсем различна картина. Очите му бяха присвити и той дишаше тежко.
— Кевин?
Той рязко обърна глава към нея и очите му се разшириха.
— Всичко е наред, Кевин — каза Дженифър. — Тук съм. — Тя протегна ръка успокоително. — Не прави нищо. Моля те, не дърпай този спусък.
По бузите и горната му устна беше избила пот. Той стоеше там, разкъсван, ужасен, вбесен. От раните на левия му крак и бедро се стичаше кръв. Беше се прострелял! Два пъти!
— Кевин, къде е Саманта? — попита Дженифър.
Той рязко изви глава наляво.
— Млъквай — изръмжа той. Само че това беше гласът на Слейтър, който тя отчетливо разпозна като глас на Кевин, малко по-нисък, по-дрезгав.
— Ти не си истински, Слейтър — каза Дженифър. — Ти си само една от личностите, създадени от Кевин. Нямаш собствени сили. Сам, чуваш ли ме?
— Чувам те, Дженифър — отвърна Сам — само че не беше Сам; беше Кевин, който говореше с малко по-писклив глас. Този път, за разлика от разговорите по телефона, Дженифър усещаше разликата.
— Ти не ме виждаш, нали? — попита Сам.
— Не.
— Послушай я, Кевин — каза Сам. — Послушай мен. Готова съм да умра за теб, рицарю мой. С радост бих отдала живота си, но ти трябва да убиеш Слейтър, не мен. Разбираш ли? Всички ние сме едно. Съществуваш само ти. И сега, след като си го изкарал навън, трябва да го убиеш.
Кевин присви очи и започна да се тресе.
— Млъквай! — изкрещя Слейтър. — Всички да млъкват! Направи го! Направи го, Кевин, или кълна се, ще пусна куршум в главата на мама! Времето изтича!
Дженифър беше обзета от ужас.
— Кевин…
— Застреляй Слейтър, Кевин — каза професорът, излизайки пред нея. — Той не може да те убие. Насочи пистолета към Слейтър и го убий.
— Няма ли да простреля себе си? — попита настоятелно Дженифър.
— Трябва да се разделиш от Слейтър, Кевин.
Кевин отвори широко очи. Беше разпознал гласа на професора.
— Доктор Франсис? — Това беше нормалният му глас.
— Съществуват три природи, Кевин. Доброто, злото и горката душа, която се разкъсва между тях. Помниш ли? Ти разиграваш тези три природи. Чуй ме, Кевин. Трябва да убиеш Слейтър. Свали пистолета от Сам и го насочи към Слейтър. Той не може да те спре. А след като насочиш пистолета срещу него, искам да го застреляш. Слушай ме какво ти казвам. Трябва да ми се довериш.