Кевин извърна глава наляво, след това надясно. От негова перспектива той гледаше Сам и Слейтър.
— Стига глупости! — каза Слейтър. Кевин отмести пистолета, който беше опрял в главата на Белинда и го насочи към Дженифър. — Пусни пистолета! Веднага! — Това беше Слейтър и той бе обезумял.
— Направи каквото ти казва професорът, Кевин — обади се Сам. — Застреляй Слейтър.
Кевин гледаше Слейтър и се питаше защо не стреля. Мъжът беше насочил оръжието си към Дженифър, но не беше дръпнал спусъка. Крайният срок бе дошъл и отминал, но Слейтър не стреляше.
Хрумна му, че в ръката си все още държи пистолет, насочен към Сам. Той отпусна ръката си. Искаха от него да застреля Слейтър.
Но… ако Сам и Дженифър бяха прави, то човекът там беше самият той и заплашваше Дженифър. Нима искаха да застреля себе си? Беше изкарал мъжа от скривалището му и сега той щеше да го убие.
Кевин се обърна към Сам. Тя го гледаше толкова нежно, толкова мило, очите й бяха изпълнени със симпатия. Скъпа Сам, толкова много те обичам. Погледът й достигна съзнанието му, сърцето му, разтопи го в любовта си.
Тя пристъпи към него.
— Сега трябва да си тръгна, Кевин.
— Да си тръгнеш? — Мисълта за това го стресна.
— Всъщност няма да изчезна. Ще остана с теб. Аз и ти сме едно, Кевин. Застреляй Слейтър.
— Спри! — изрева Слейтър. — Спри! — Той отстъпи встрани и насочи пистолета си към Саманта.
— Обичам те, Кевин — каза Саманта. Пристъпи към него, усмихна му се нежно, с разбиране. — Застреляй го. Такива като него стават безсилни, когато разбереш у кого е истинската сила. Знам, че ти си човекът, който се чувства безпомощен и сам. Но когато се взреш в своя Създател, ще откриеш достатъчно сили, за да убиеш хиляди като Слейтър, щом се появят. Той ще те спаси. Послушай доктор Франсис.
Тя протегна ръка и докосна неговата. Пръстите й минаха през кожата му, през ръката. Кевин гледаше със зяпнала уста. Саманта влезе в него, коленете й в неговите, раменете й в неговите. Той не можеше да я усети. След това тя изчезна.
Кевин въздъхна тежко. Двамата наистина бяха едно! Винаги са били! Но сега вече я нямаше, нали? Или може би беше по-близо от всякога. В главата му се появи жужене.
Ако двамата със Сам бяха едно, тогава Слейтър…
Кевин се обърна надясно. Слейтър трепереше целият и вече беше насочил пистолета си към главата на Кевин. Но пред него не стоеше истински човек; това беше злата му същност, нали?
Кевин погледна към Дженифър. Очите й го умоляваха. Тя не можеше да спре Слейтър, защото не го виждаше. Виждаше само него — Кевин.
Ако той наистина беше Слейтър, то тогава пистолетът беше всъщност в неговата ръка, нали? Би могъл да принуди Слейтър да го свали, като го направи сам в съзнанието си.
Погледни към Създателя си, беше казала Сам.
Отвори очите ми.
Кевин погледна към жалкия мъж, който се беше нарекъл Слейтър. Затвори очи. Тогава се сети, че държи пистолети и с двете си ръце — единия насочен надолу, другия — към слепоочието му. Това би трябвало да е Слейтър. Той свали и този пистолет. Сега и двете му ръце висяха отпуснати. Той отвори очи.
Срещу него стоеше Слейтър, със свален пистолет и лице, изкривено от ярост.
— Никога няма да успееш, Кевин. Никога! Ти си същият като мен и нищо не може да промени това. Чуваш ли ме? Нищо!
— Сега, Кевин! — каза доктор Франсис. — Сега.
Кевин вдигна дясната си ръка, насочи деветмилиметровия пистолет към главата на Слейтър и натисна спусъка. Изстрелът отекна силно в стаята. От това разстояние трудно би пропуснал.
Но пропусна. Пропусна, защото изведнъж се оказа без мишена. Слейтър беше изчезнал.
Кевин свали пистолета. Куршумът се беше забил в металното бюро зад мястото, на което стоеше Слейтър, но не беше преминал през ничие тяло. Слейтър не беше от плът и кръв. Беше си мъртъв. Поне засега.
В продължение на няколко дълги секунди в стаята звънтеше ехото от изстрела. Белинда започна да плаче. Кевин я погледна и изпита не гняв, а жалост към нея. Тя имаше нужда от помощ, нали? Тя беше наранена душа, също като него. Имаше нужда от любов и разбиране. Той се съмняваше, че тя ще е способна да се върне в измислената реалност, която си беше създала.