— Хм. А в Палос Вердес?
— Метрдотелът от ресторанта беше добър свидетел. Очевидно някои от клиентите се оплакали от странното поведение на един мъж, който седял до прозореца. Кевин. Той гледал право срещу себе си и говорел на празния стол с приглушен тон. На няколко пъти повишил тон. — Дженифър се усмихна. — Метрдотелът се приближил до него и го попитал дали всичко е наред и Кевин го успокоил, че няма проблеми. Но това не му попречило няколко минути по-късно да излезе на дансинга и да потанцува с невидимия си партньор, преди да напуснат залата.
— Сам.
— Сам. Според Кевин единствения друг път, когато са били заедно навън, е бил когато са опразвали автобуса, който избухна. Кевин настояваше, че Сам е в колата, но никой от пътниците не си спомня да е видял втори човек вътре. А когато няколко минути след експлозията аз пристигнах на мястото, Кевин беше сам, макар очевидно да си спомняше, че Сам е седяла до него и е разговаряла по телефона с началника си. И естествено, в Калифорнийското бюро за разследвания не са чували за нея.
— Естествено. И предполагам, че Кевин е предпочел да имитира Гатанката, защото той му е предложил личност от плът и кръв.
— Имаш предвид Слейтър?
— Извини ме — Слейтър. — Професорът се усмихна.
— В бюрото на Слейтър намерихме няколко вестникарски изрезки за Гатанката. Няколко бяха адресирани до дома на Кевин. Той не си спомня да ги е получавал. Не помни как е успял да се промъкне незабелязано в библиотеката, нито как е заложил бомбата в колата си или автобуса, макар уликите, открити в мазето, да доказват, че несъмнено той е направил и трите бомби.
Дженифър поклати глава.
— Самият Кевин не е бил наясно, че носи в себе си телефоните и на Сам, и на Слейтър. Човек би предположил, че когато е себе си, той ще е наясно с това, но някак си неговите алтер его са успели да блокират съзнанието му за тези неща. Направо невероятно как работи мозъкът. Никога не бях чувала за толкова пълно разделение.
— Причината е, че личностите, които Кевин е създал, са абсолютно противоположни — каза доктор Франсис. — Кое пада, но никога не се пука; кое се пуква, но никога не пада? Нощта и зората. Черно и бяло. Добро и зло. Кевин.
— Зора и нощ. Зло. Знаете ли, че някои хора от вашия лагер го определят като обладан?
— Чух за това.
Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.
— Ако искат да припишат злата му същност на някое демонично присъствие, могат да го направят без да искат помощ или разрешение от мен. Това може и да звучи сензационно, но не променя фундаменталната истина. Злото си е зло, независимо дали има формата на дявол с рога или демон от ада, или клюката на епископа. Според мен Кевин просто е разигравал различните същности, които живеят във всяко човешко същество още от раждането му. Също както едно дете може да си играе на Дороти и Злата вещица от Запада. Но благодарение на своето детство Кевин наистина вярва, че е едновременно Слейтър и Саманта.
Професорът скръсти ръце и погледна към Кевин, който се беше загледал в купчина облаци.
— Наистина вярвам, че всички ние имаме по един Слейтър и Саманта, които живеят в нас като част от нашата същност — каза той. — Би могла да ме наричаш Слейтър-Джон-Саманта.
— Защо не? Всички сме разкъсвани между доброто и злото. Кевин е преживял тази борба по много драматичен начин, но тя съществува във всички ни. Всички ние се борим със своя Слейтър. С клюките и гнева, и ревността. Кевин каза, че курсовата му работа ще бъде притча — до известна степен повече от една; според мен самият той я е преживял.
— Простете невежеството ми, професоре — каза Дженифър, без да го поглежда, — но как е възможно вие, един предполагаемо „прероден“ мъж, верен служител на Бога, все още да се борите със злото?
— Защото съм същество със свободна воля — отвърна доктор Франсис. — Във всеки момент мога сам да избирам как да живея живота си. Ако избера да скрия моето зло в мазето, както направи Кевин, то ще расте. Онези, които пълнят църквите на Америка, може да не взривяват автобуси и да не отвличат хора, но бъдете сигурни, че крият греховете си по същия начин. Слейтър се крие в техните подземия и те отказват да повдигнат капака, така да се каже. Кевин, от друга страна, със сигурност го е направил.
— За нещастие повлече и половината град след себе си.