През следващия един час Сам му разказваше за семейството си и дома им, който се намираше през три къщи от тяхната. Ходела на нещо, което наричаше частно училище и се прибирала вкъщи чак след шест вечерта. Баща й не можел да си го позволи със своите доходи, но баба й била оставила попечителски фонд за нея и единственият начин да използват парите от него било да я изпратят в частно училище. Децата там не били точно нейният тип. Както и повечето съседски хлапета. Когато пораснела, щяла да стане ченге, също като баща си. Може би точно затова обичала да души наоколо, защото точно така полицаите залавят лошите типове. Тя зададе няколко въпроса на Кевин, но после се отказа, защото видя, че е доста стеснителен.
Сам го харесваше — той го разбра веднага. За пръв път Кевин усещаше такова приятелско отношение от някого.
Към осем часа Саманта му каза, че трябва да се прибере у дома, защото родителите й ще се притесняват. Двамата се промушиха през процепа на оградата и тя му помогна да се изкатери обратно през прозореца.
— Това ще бъде нашата тайна, нали? Никой няма да знае. Ако ме чуеш да почуквам по прозореца около седем вечерта, значи съм свободна за игра, ако искаш. Става ли?
— Тоест искаш да го направим отново?
— Защо не? Стига да не те хванат, нали?
— Да ме хванат? — Кевин погледна към прозореца си и изведнъж изпита желание да повърне. Не знаеше защо му се гади; знаеше само, че ако Майка разбере, никак нямаше да е доволна. Всичко се объркваше, когато Майка не беше доволна. Как изобщо се съгласи на това? Той никога не правеше нищо, без първо да иска разрешение. Никога.
Сам постави ръка на рамото му.
— Не се страхувай, Кевин. Никой няма да разбере. Харесвам те и искам да сме приятели. А ти искаш ли?
— Да.
Сам се изкиска и ясните й сини очи проблеснаха.
— Искам да ти дам нещо. — Тя дръпна едната розова панделка от косата си и му я подаде. — Скрий я от майка си.
— За мен ли е?
— За да не ме забравяш.
Това нямаше как да стане. В никакъв случай.
Сам протегна ръка.
— До следващия път, партньоре. Дай пет.
Той я погледна объркан.
— Татко ми го казва често. Това е уличен израз. Ето така. — Тя вдигна ръката му и плесна с дланта си неговата. — До скоро. Не забравяй да завиеш винта на прозореца.
След това Сам изчезна.
Върна се след две нощи. Кевин се измъкна през прозореца със свит от страх стомах и предупредителни звънчета в главата.
Майка щеше да разбере. Сам го хвана за ръката и той усети как го залива вълна от топлина, но Майка щеше да разбере. Звънтенето в главата му не спираше.
Кевин се откъсна от спомените. Отнякъде се носеше пронизителен звън. Той се обърна в посока на звука. Трябваше му около минута, за да се върне в настоящето.
Беше черният телефон на плота. Модерният уред звънеше като старомоден телефон. Кевин го погледна, изпълнен с несигурност дали да отговори. Рядко получаваше телефонни обаждания; малцина бяха хората, които имаха повод да му звънят. Повечето бяха амбулантни търговци.
Телефонният му секретар се включваше след шестото позвъняване. Ами ако беше Саманта? Или детектив Милтън?
Телефонът иззвъня отново. Вдигни, Кевин. Разбира се. Вдигни.
Той се спря до плота и грабна слушалката от гнездото й.
— Ало?
— Здравей, Кевин. Намери ли малкия ми подарък?
Кевин замръзна. Слейтър.
— Ще приема мълчанието ти за „да“. Какъв забележителен ден, нали? Първо едно кратко телефонно обаждане, после едно малко бум, а сега и един малък подарък. И всичко това само за четири часа. Чакането си заслужаваше, не мислиш ли?
— Кой си ти? — попита настоятелно Кевин. — Откъде ме познаваш?
— Кой съм аз? Аз съм най-лошият ти кошмар. Гарантирам ти, че скоро ще се съгласиш с мен. Откъде те познавам? Тц, тц, тц. Дори самият факт, че ми задаваш този въпрос, оправдава всичко, което съм си наумил.
Сигурно е момчето! Господи, спаси ме! Коленете му се подгънаха и той бавно се отпусна на пода. Не може да бъде.
— О, боже…
— Не Бог, Кевин. Определено не съм Бог. Сега искам да ме слушаш внимателно, защото ще те засипя с тонове информация за кратко време. Всяка частица от нея е важна, ако искаш да оцелееш в тази игра. Разбираш ли ме?
Умът на Кевин препускаше през годините в търсене на някой, който би звучал като този мъж, някой, който би могъл да има причина да му говори по такъв начин. Някой друг, освен момчето.