— Не можеш да правиш онова, което правя аз, без да си научил триковете на занаята, момче. Имам уши и очи навсякъде. Знаеш ли, че с подходящите играчки можеш да чуваш мъж в къща от над хиляда метра? А гледането е още по-лесно. Часовникът цъка. Остават ти двайсет и девет минути и трийсет и две секунди. Предлагам ти да побързаш.
Връзката прекъсна.
— Слейтър?
Нищо. Кевин остави слушалката в гнездото й и погледна часовника си. 4:15. След трийсет минути щеше да има още една експлозия, която щеше да засегне и най-добрия му приятел, в което нямаше никакъв смисъл, защото той нямаше най-добри приятели. В живота ти е бил приятел, но смъртта разваля всичко. Никакви ченгета.
4.
Специален агент от ФБР Дженифър Питърс вървеше бързо по коридора. Не беше усещала пулса си толкова ускорен от почти три месеца. Съобщението за бомбата в Лонг Бийч беше получено преди няколко часа, но никой не я беше уведомил. Защо? Тя зави зад ъгъла и бутна вратата на шефа на Бюрото в Лос Анджелис.
Франк Лонгмонт седеше на бюрото си, притиснал телефон към ухото си. Дори не си направи труда да я погледне. Той знаеше, нали? Проклетият хитрец умишлено беше укрил информацията от нея.
— Сър?
Франк вдигна предупредително ръка. Дженифър скръсти ръце и зачака шефа си да приключи с разговора. Едва тогава забеляза другите двама непознати агенти, които седяха до малката маса за заседания до лявата стена. Приличаха на високомерните типове от Източното крайбрежие. Очите им шареха насам-натам. Тя се извърна и успокои дишането си.
Тъмносинята й права пола имаше съвсем мъничка цепка на левия крак, но тя не можеше да се отърси от усещането, че колкото и строго, дори консервативно да беше облеклото й, често привлича мъжките погледи. Косата й беше тъмна, с дължина до раменете, а очите й имаха мек лешников цвят. Мнозина се опитваха цял живот да се сдобият с лице като нейното — симетрично, с мека кожа и хубав цвят. Нищо не помрачаваше естествената й красота. Красотата е дар, обичаше да казва баща й. Само избягвай да се перчиш с нея. Дар. Дженифър беше разбрала, че красотата често е и недостатък. Много хора и от двата пола трудно приемаха, че човек може едновременно да притежава красота и отлични постижения.
За да компенсира, тя се опита да се съсредоточи изцяло върху отличните постижения и да забрави външния вид. Умът също е дар, обичаше да казва баща й. А Господ никак не се беше поскъпил. На трийсетгодишна възраст Дженифър Питърс се смяташе за един от най-добрите криминални психолози на Западното крайбрежие.
Но накрая се оказа, че това нямаше никакво значение. Отличните й постижения не можаха да спасят брат й. Което означаваше какво? Че беше просто една красива жена, която се стремеше да изглежда повече умна, отколкото красива, но накрая излезе, че съвсем не е умна. Че е едно нищо. Едно нищо, чийто провал доведе до смъртта на брат й. А сега и едно нищо, което е пренебрегвано от шефа на Бюрото.
Франк остави телефона на бюрото и се обърна към двамата мъже до масата.
— Ще ни извините ли за момент, господа?
Двамата агенти се спогледаха, изправиха се и излязоха.
Дженифър изчака вратата да тракне зад гърбовете им и заговори.
— Защо никой не ме уведоми?
Франк разпери ръце.
— Очевидно си била уведомена.
Тя го погледна.
— Случило се е преди пет часа! Вече трябваше да съм в Лонг Бийч.
— Току-що разговарях с шефа на тамошната полиция. Утре сутрин ще бъдем там.
Ние? Той проявяваше предпазливост. Тя се приближи до бюрото му с ръце на хълбоците.
— Добре, край с инсинуациите. Какво става тук?
Франк се усмихна.
— Моля те, Дженифър, седни. Поеми си дъх.
Тонът на гласа му не й хареса. Спокойно, момиче. Този мъж държи живота ти в ръцете си.
— Той е бил, нали?
— Все още не разполагаме с достатъчно информация. Седни. — Погледите им се срещнаха. Тя седна на единия от големите столове пред бюрото му и кръстоса крака.
Франк почука разсеяно с пръст по бюрото си.
— Мислех си да изпратя Крейг да работи на терен, а теб да оставя тук да поемеш координацията.
Дженифър усети как лицето й пламва.
— Този случай е мой! Не можеш просто така да ми го вземеш!
— Да съм казал, че ти го вземам? Не си спомням да съм употребил тази дума. Освен това ако не си забелязала през тези шест години, докато работиш в Бюрото, ние често въртим агентите по най-различни причини.