Засвистяха гуми, засвириха клаксони. Успя да се размине само с един удар в бронята. От задницата се беше откачило нещо, което стържеше по асфалта. Той отряза пътя на един пикап, който се опитваше да излезе от паркинга.
— Внимавай! Махни се от пътя ми!
Кевин влетя с рев в паркинга на „Уол Март“ и погледна часовника си. Някъде по пътя той беше прескочил на 12:06.
Трафикът по булевард „Лонг Бийч“ беше замрял. Не се случваше всеки ден някоя кола да се вреже като топка за боулинг в насрещното движение.
Кевин профуча покрай няколко купувачи със зяпнали уста и заора в зелената пътека. Едва тогава забеляза бордюра. При удара фордът спука гума; този път Кевин удари главата си в тавана. Тъпа болка се спусна от врата му надолу.
Вън, вън, вън!
Колата пропадна в канавката и Кевин скочи върху спирачката. За миг си помисли, че може да се преобърне. Но колата се плъзна и рязко спря, опряла нос в отсрещния наклон.
Той сграбчи дръжката на вратата, отвори я рязко и скочи, претъркулвайки се при падането върху пръстта. Изправи се със залитане, изкатери се по стената на канавката и хукна към паркинга. Към него се бяха запътили поне десетина зяпачи.
— Назад! Връщайте се назад! — Кевин трескаво ръкомахаше. — В колата има бомба! Назад!
Те спряха и се втренчиха в него с ужас в очите. След това всички, освен трима, се обърнаха и побягнаха, надавайки предупредителни крясъци.
Кевин размаха бясно ръце към останалите.
— Връщайте се, идиоти такива! В колата има бомба!
Хората побягнаха. Силен звук на сирена разцепи въздуха. Някой беше успял да се обади на полицията.
Кевин се отдалечи на около петдесетина крачки от алеята, когато му хрумна, че колата още не е избухнала. Ами ако все пак нямаше никаква бомба? Той спря и се обърна, задъхан и треперещ. Със сигурност трите минути отдавна бяха изминали.
Нищо.
Дали все пак не беше просто шега? Който и да му се беше обадил, беше успял да нанесе достатъчно щети и без да взривява бомба.
Кевин се огледа. Зяпачите се бяха събрали на безопасно разстояние на пътя. Движението беше спряло съвсем и задръстването продължаваше докъдето му стигаше погледът. Над една синя хонда със свистене се издигаше пара — сигурно нея беше ударил със задната броня. Поне стотина души гледаха ненормалника, който беше вкарал колата си в канавката. Освен приближаващия се вой на сирени, наоколо цареше зловещо мълчание. Той направи крачка обратно към колата си.
Добре поне че нямаше бомба. Няколко ядосани шофьори и малко очукани брони, голяма работа. Беше постъпил по единствения правилен начин. Пък и не беше сигурно, че няма бомба. Щеше да остави това на полицията, след като им разкаже всичко. Те щяха да му повярват. Кевин се спря. Колата се беше забила в калта и лявата й задна гума стърчеше във въздуха. Оттук всичко изглеждаше доста глупаво.
— Бомба ли каза? — извика някой.
Кевин погледна към възрастния мъж с побеляла коса и бейзболна шапка на „Кардиналите“. Мъжът го гледаше втренчено.
— Нали каза, че има бомба?
Кевин погледна отново към колата, чувствайки се като пълен глупак.
— Мислех, че има…
Оглушителна експлозия разтърси земята. Кевин се сви инстинктивно и вдигна ръце, за да защити лицето си.
Огнено кълбо обви колата; към небето се издигна стълб от черен дим. Яркият пламък се сви с тихо изпукване и от овъгления скелет на някогашния му форд на талази се понесе пушек.
Кевин се отпусна на едно коляно и зяпна слисано, с широко отворени очи.
2.
Само за трийсет минути теренът беше отцепен и започна разследване под ръководството на някой си детектив Пол Милтън. Имаше мускулеста фигура и вървеше с поклащаща се походка като гангстер — подражател на Шварценегер с неизменно намръщена физиономия и рус бретон, който падаше върху челото му. Кевин рядко намираше хората за плашещи, но Милтън по никакъв начин не се опита да успокои и без това съсипаните му нерви.
Току-що някой се беше опитал да го убие. Някой на име Слейтър, който, изглежда, го познаваше много добре. Някакъв ненормалник, достатъчно умен и злобен, за да постави бомба в колата му и да я взриви, ако исканията му не бъдат изпълнени. За Кевин сцената на експлозията наподобяваше оживяла абстрактна картина.