Нанси се изправи и го погледна в очите.
— Ако това по някакъв начин ще ви успокои, ако бях на ваше място, щях да седя на тротоара, обляна в сълзи. Както ви казах, ще го пипнем; винаги ги хващаме. Ако наистина е искал да ви убие, вече да сте мъртъв. Този тип е педантичен и пресметлив. Иска ви жив. Поне аз така смятам.
Тя погледна към детектив Милтън, който разговаряше с един репортер.
— Освен това не се връзвайте на Милтън. Той е добро ченге. Може би малко самовлюбен. Случаи като този адски го стимулират.
— Защо?
— Заради общественото мнение. Да кажем, че това го вдъхновява. — Тя се усмихна. — Не се тревожете. Както вече казах, той е добър детектив.
Сякаш по команда Милтън обърна гръб на камерата и тръгна към тях.
— Да вървим, каубой. Имаш ли още работа тук, Нанси?
— Вече приключих.
— Някакви първоначални резултати?
— Ще ги имаш до половин час.
— Трябват ми сега. Искам да задам няколко въпроса на господин Парсън.
— Не съм готова още. След половин час, на бюрото ти.
Двамата се гледаха, без да отместват погледи.
Милтън щракна с пръсти към Кевин.
— Да вървим. — И се запъти към един буик последен модел, паркиран на улицата.
Климатикът в управлението беше повреден. След като прекара два часа в задушната конферентна зала, Кевин най-после започна да се успокоява.
Един полицай му взе отпечатъците, за да ги сравни с онези от колата, след което Милтън прекара половин час в анализиране на историята му, преди изведнъж да стане и да излезе от стаята, оставяйки го сам. Последвалите двайсет минути, прекарани в уединение, осигуриха достатъчно време на Кевин да преосмисли отново обаждането на Слейтър, вперил поглед в едно голямо кафяво петно на стената. Но така или иначе не успя да го разгадае, което го разтревожи още повече.
Размърда се в стола си и започна да потропва с крак по пода. В живота му имаше толкова много неща, които не знаеше, но сегашната ситуация беше нещо съвсем различно. Някакъв мъж на име Слейтър го беше объркал с някой друг и едва не го беше убил. Нима не беше страдал достатъчно през живота си? А сега се беше замесил и в това, каквото и да беше то. Властите го проучваха под микроскоп. Щяха да се разровят в миналото му. Да се опитват да го разберат. Но дори самият Кевин не можеше да го разбере. И нямаше никакво намерение да им позволи да се опитват.
Вратата се отвори с трясък и Милтън връхлетя в стаята.
Кевин се прокашля.
— Нещо ново?
Милтън яхна стола, обърнат с облегалката напред, хвърли една папка на масата и погледна Кевин с тъмните си очи.
— Ти ми кажи.
— Какво имате предвид?
Милтън примигна два пъти и пропусна въпроса.
— ФБР изпраща човек да работи по случая. Агенцията за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви също се интересува, както и щатската полиция — всичките. Но ако питаш мен, случаят е под моята юрисдикция. Това, че терористите предпочитат бомби не означава, че всяка бомба е дело на терорист.
— Значи според тях става въпрос за терорист?
— Не съм го казал. Но напоследък Вашингтон вижда във всичко терористичен акт, така че със сигурност ще подгонят този тип. Няма да се изненадам, ако ЦРУ дойдат и се заровят в папките. — Милтън го погледна без да мига няколко дълги секунди, след което бързо примига три пъти. — Според мен си имаме работа с някой откачен младок. Интересно е защо е избрал точно теб. В това няма много смисъл.
— Цялата тази работа изглежда безсмислена.
Милтън отвори папката.
— В лабораторията се нуждаят от няколко дни, за да довършат работата си по малкото улики, които успяхме да открием, но въпреки това имаме някои предварителни резултати, най-значимият от които е нищо.
— Как така нищо? Без малко да излетя на парчета във въздуха!
— Нито една улика няма истинска стойност за разследването. Ще ти обясня накратко — току-виж събудя нещо в съзнанието ти. — Той отново погледна Кевин. — Значи имаме мъж с нисък, дрезгав глас, който се нарича Ричард Слейтър и който те познава достатъчно добре, за да те избере за мишена. Ти, от друга страна, нямаш представа кой би могъл да бъде. — Милтън направи кратка пауза, за да подсили ефекта. — Той конструира бомба, използвайки обикновена електроника, която може да се купи във всеки магазин, и динамит, което прави бомбата практически непроследима. Умно. След това поставя бомбата в багажника на колата ти. Обажда ти се, знаейки, че ще бъдеш в колата, и заплашва да я взриви след три минути, ако не разгадаеш някаква загадка. Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада? Пропускам ли нещо?