— Като че ли не.
— Благодарение на бързата ти мисъл и невероятните шофьорски умения ти успяваш да откараш колата на сравнително безопасно място и да избягаш. Както ти е обещано, колата се взривява, след като не успяваш да разгадаеш гатанката и да се обадиш с отговора в пресата.
— Точно така.
— Предварителните резултати показват, че онзи, който е поставил бомбата, не е оставил отпечатъци. Не съм изненадан — този тип определено не е селският идиот. Експлозията е щяла да предизвика значителни косвени жертви. Ако беше останал на улицата по време на взрива, щяхме да имаме много трупове в моргата. Това е достатъчно, за да предположим, че този тип е или адски ядосан, или бесен ненормалник, най-вероятно и двете. Значи имаме умен, имаме и ядосан. Следиш ли мисълта ми?
— Звучи логично.
— Онова, което ни липсва, е най-очевидната връзка в подобни случаи. Мотивът. Без мотив нямаме нищо. А ти нямаш никаква представа защо някой би поискал да ти навреди? Нямаш врагове от миналото, никой не те е заплашвал напоследък, не съществува никаква причина да подозираме когото и да било на тази земя, че иска да ти навреди по някакъв начин?
— Той не се опита да ми навреди. Той искаше да ме убие, иначе просто нямаше да взриви бомбата.
— Точно така. Значи не само нямаме представа защо някой си, наречен Слейтър, ще иска да ти взриви колата; ние не знаем дори защо го направи. Какво постигна с това?
— Уплаши ме.
— Никой няма да тръгне да плаши човек, като му взриви квартала. Но добре, да речем, че е искал да те уплаши — мотивът отново липсва. Кой би искал да те уплаши? Защо? Но ти нямаш никаква представа, нали? Нищо, което някога си направил през живота си, не дава повод на никого да направи нещо срещу теб.
— Аз… не се сещам за нищо. Да не би да искате да започна да си измислям? Нали ви казах вече, наистина не знам.
— Така ни оставяш на сухо, Кевин. Като риба на сухо.
— Ами обаждането по телефона? — попита Кевин. — Не можете ли да го проследите?
— Не. Това се прави само по време на разговора. Пък и от телефона ти е останало само парче разтопена пластмаса. Ако имаме късмет, следващия път ще успеем. — Той затвори папката. — Нали се сещаш, че ще има и следващ път?
— Не е задължително. — Всъщност тази мисъл му беше минала през ума, но той отказваше да я приеме на сериозно. Можеше да приеме, че понякога на хората им се случват подобни неща. Но преднамерено покушение срещу него беше нещо немислимо.
— Ще има — каза Милтън. — Този тип се е постарал доста за изготвянето на тоя номер. Той иска нещо и ние сме длъжни да предположим, че не го е получил. Освен ако не си избран напосоки или не е някаква ужасна грешка, той ще опита отново.
— Може да ме е сбъркал с някой друг.
— Няма начин. Действал е твърде методично. Наблюдавал те е, минирал е колата ти, знаел е всяко твое движение и я е взривил изключително внимателно.
Така беше. Слейтър знаеше повече от полицията.
— Той ме уплаши. Може би е искал точно това.
— Може би. Готов съм да приема всякакви предположения. — Милтън замълча. — Сигурен си, че няма какво друго да ми кажеш? Не знаем много за теб. Никога не си бил женен, нямаш досие, завършил колеж, в момента учиш в семинарията. Не си от хората, които биха се замесили в подобно престъпление.
Кевин се сети за искането на Слейтър.
— Ако се сетя за нещо друго, веднага ще ви уведомя, повярвайте ми — рече той.
— Тогава можеш да си вървиш. Наредих да подслушват телефоните ти — момчетата ще се погрижат за това утре сутрин. Освен това поставих униформени пазачи пред къщата ти в Сигнал Хил, но се съмнявам, че си имаме работа с човек, който ще иска да се приближи до дома ти.
— Ще ми подслушвате телефоните? — Щяха да се разровят, нали? Но той нямаше от какво да се страхува, стига да не започнат да ровят в миналото му.
— С твое разрешение, разбира се. Имаш ли други мобилни телефони?
— Не.
— Ако този тип се свърже с теб по някакъв друг начин, веднага искам да разбера за това, ясно ли е?
— Разбира се.
— Прости ми за коравосърдечието, но вече не става въпрос само за теб. — Очите му проблеснаха. — Репортерите са плъзнали навсякъде и искат обяснения. Може да привлечеш вниманието на медиите. Не разговаряй с тях. Дори не ги поглеждай. Концентрирай се, capice1?