— Аз съм жертвата тук, нали? Защо оставам с впечатлението, че всъщност разследвате мен?
Милтън постави длани върху масата.
— Защото е така. Навън броди чудовище и то е избрало теб. Трябва да разберем защо. Което означава, че трябва да научим повече за теб. Трябва да установим мотивите му. Така стоят нещата.
Кевин кимна. В това имаше смисъл.
— Свободен си да си вървиш. — Детективът му подаде една визитна картичка. — Обади ми се. Номерът ми е на гърба.
— Благодаря.
— Не ми благодари все още. Винаги ли гледаш в пода, когато разговаряш с хората, или просто криеш нещо?
Кевин се поколеба.
— Някога хрумвало ли ви е, че всявате ужас в свидетелите си, детектив?
Мъжът отново замига учестено — този път четири пъти. Пол Милтън може и да имаше някакви политически стремежи, но според Кевин детективът щеше да ги осъществи само в случай че народът реши да предаде управлението на страната на вампирите.
Милтън стана и излезе от стаята.
3.
Петък
Следобед
Едно приятелски настроено ченге на име Стив съпроводи Кевин до задната врата и го откара до агенцията за коли под наем на „Херц“. Двайсет минути по-късно Кевин държеше ключовете на един форд таурус, почти идентичен със сейбъла, който вече не съществуваше.
— Сигурен ли си, че ще можеш да шофираш? — попита Стив.
— Ще мога.
— Добре. Ще карам след теб, докато се прибереш у дома.
— Благодаря.
Домът му представляваше двуетажна къща, която Кевин беше купил пет години по-рано, когато навърши двайсет и три, използвайки парите от попечителския фонд, създаден от родителите му малко преди катастрофата. Един пиян шофьор се беше врязал в колата на Рут и Марк Литъл, когато Кевин беше едва на една годинка — твърдяха, че са загинали на място. Единственият им син беше оставен при бавачката му. Парите от застраховката отидоха у сестрата на Рут, Белинда Парсън, която получи пълно попечителство над Кевин и по-късно го осинови. Само с няколко драсвания с химикала на съдията Кевин престана да бъде Литъл и стана Парсън. Той нямаше никакви спомени за истинските си родители, нямаше братя или сестри, и доколкото знаеше — никаква собственост. Само попечителския фонд, който премина в негови ръце след като навърши осемнайсет години, за голямо раздразнение на леля му Белинда.
Както се оказа по-късно, парите му потрябваха чак когато стана на двайсет и три, а дотогава сумата беше нараснала на триста хиляди долара — малък подарък, който да му помогне да изгради новия си живот веднага щом установи, че има нужда от такъв. Дотогава беше наричал Белинда „майко“. Вече я наричаше своя леля. Тя беше точно това, слава богу. Леля Белинда.
Кевин вкара колата в гаража и слезе от нея. Махна с ръка на полицая, който мина край него и затвори гаражната врата. Светлината бавно отстъпваше място на здрача. Той влезе в пералното помещение, погледна към пълния с мръсно пране кош и си напомни да пусне дрехите да се извъртят преди да си легне. Единственото нещо, което искрено мразеше, беше безпорядъкът. Той бе истинският враг на разбирането, а Кевин бе живял достатъчно дълго без разбиране. Колко ли педантичен и подреден трябва да е един химик, за да разбере ДНК веригата? Колко организирана трябва да е НАСА, за да успее да разбере Луната? Само една грешка и бум!
Купчината мръсни дрехи лъхаше на безпорядък.
Кевин отиде в кухнята и остави ключовете на плота. Някой току-що ти взриви колата, а ти си мислиш за прането. Добре, а какво всъщност трябваше да направи? Да пропълзи в ъгъла и да се скрие? Беше успял да избегне смъртта — би трябвало да вдигне купон. Да вдигнем тост за живота, приятели. Изправихме се лице в лице с врага и оцеляхме след бомбения взрив до „Уол Март“.
Вземи се в ръце, моля те. Ръсиш невероятни глупости. И все пак, в светлината на случилото се преди няколко часа, той се чувстваше щастлив, че е оцелял и беше изпълнен с благодарност. Блажени са вярващите. Да, наистина, божията благодат се изсипа върху нас. Да живее Кевин.
Погледът му мина край кухненския ъгъл с кръглата дъбова маса и се устреми през панорамния прозорец, който гледаше към предния двор. Върху разкопания хълм от другата страна на улицата стърчеше неподвижно една нефтена помпа. Това беше гледката му. В днешно време само това можеше да се купи за двеста хиляди долара.