— Много зле.
— Божия воля — въздъхна Фьодор. — А жена ти? Сигурно е хубавица. Аз вече я обичам, нали ми се пада сестричка. Заедно ще я глезим.
Показа се до болка познатият на Лаптев широк превит гръб на баща му, Фьодор Степанич. Старецът седеше на табуретка на тезгяха и говореше с един клиент.
— Тате, Бог ни прати радост! — провикна се Фьодор. — Брат ми пристигна!
Фьодор Степанич беше висок на ръст и с много яко телосложение, тъй че въпреки своите осемдесет години и бръчките все още имаше вид на здрав, силен човек.
Говореше с тежък, плътен бучащ бас, който излизаше от широката му гръд като из бъчва. Брадата си бръснеше, носеше подстригани по войнишки мустаци и пушеше пури. По всяко време на годината и в склада, и у дома беше облечен в широко ленено сако, защото винаги му беше горещо. Неотдавна му откриха катаракта, виждаше зле и вече не работеше, само разговаряше и пиеше чай със сладко. Лаптев се наведе и му целуна ръка, после го целуна по устните.
— Отдавна не сме се виждали, драги ми господине. Доста отдавна. Дошъл си да те поздравя със законния брак ли? Така да бъде, поздравявам те — и той поднесе устни за целувка.
Лаптев се наведе и го целуна.
— Какво, и госпожицата си ли доведе? — попита старецът и без да дочака отговор, се обърна към клиента: — С настоящото ви известявам, татенце, че встъпвам в брак с еди-коя си девойка. Да. А да поиска от татенцето съвет и благословия, не влиза в правилата. Сега всичко вършат на своя глава. Когато се женех аз, бях превалил четиридесетте, на колене пред баща си паднах и съвет му исках. Сега вече не е така.
Старецът се зарадва на сина си, но смяташе за неприлично да проявява нежности и да показва радостта си. Гласът му, начинът му на говорене и „госпожицата“ навеяха у Лаптев онова лошо настроение, което го изпълваше всеки път в склада. Всяка дреболия тук напомняше за миналото, когато го биеха и го държаха на постна храна; той знаеше, че и сега бият момчетата и им разкървавяват носа и че когато тези момчета пораснат, също ще бият. Пет минути в склада му бяха достатъчни, за да започне да му се струва, че ей сега ще го наругаят или ще го ударят по носа.
Фьодор потупа клиента по рамото и каза на брат си:
— Ето, Альоша, представям ти нашия тамбовски печаловник Григорий Тимофеич. Може да служи за пример на съвременната младеж: вече шестдесето десетилетие начена, а има бебета.
Служителите се засмяха и клиентът, хилав старец с бледно лице, също се засмя.
— Природа със свръхобикновено действие — отбеляза управителят, който стоеше до тезгяха. — Откъдето влязло, от там и ще излезе.
Управителят, висок мъж на около петдесет години с тъмна брада, с очила и молив зад ухото, обикновено изразяваше мислите си неясно, с далечни намеци, при това по хитрата му усмивка ставаше ясно, че придава на думите си някакъв особен, тънък смисъл. Обичаше да завоалира речта си с книжни думи, които разбираше по своему, а и много от най-обикновените думи употребяваше често не в значението, което имаха. Например думата „освен“. Когато изразяваше категорична мисъл и не искаше да му противоречат, той протягаше напред дясната си ръка и произнасяше:
— Освен!
И най-чудното беше, че останалите служители и клиенти го разбираха отлично. Наричаха го Иван Василевич Початкин и беше родом от Кашира. Сега, когато се здрависваше с Лаптев, той се изрази така:
— От ваша страна заслуга за храброст, защото женското сърце е Шамил3.
Другото важно лице в склада беше служителят Макеичев, пълен, солиден блондин с лисо теме и с бакенбарди. Той се приближи до Лаптев и го поздрави почтително, тихо:
— Имам честта-с… Господ чу молбите на вашия родител-с. Слава Богу-с.
После започнаха да прииждат и да го поздравяват със законния брак и другите служители. Всички бяха модно облечени и имаха вид на напълно порядъчни, възпитани хора. Говореха на „о“, „г“ произнасяха като латинското g; и понеже почти през две думи употребяваха „с“4, поздравленията им, произнасяни като скоропоговорка, например фразата „Желая ви всичко най-хубаво“, се чуваха като шибане с пръчка по въздуха — „жвиссс“.
Всичко това бързо доскуча на Лаптев, прииска му се да си тръгне, но беше неудобно. Трябваше от приличие да постои най-малко два часа в склада. Отдалечи се от тезгяха и започна да разпитва Макеичев благополучно ли е било лятото, какво ново има, и той отговаряше почтително, без да го гледа в очите. Остригано момче в сива ризка подаде на Лаптев чаша чай без чинийка; след малко друго момче, минавайки наблизо, се спъна в един сандък и едва не падна, а солидният Макеичев изведнъж се преобрази, лицето му стана страшно, зло, лице на изверг и той изкрещя:
3
Имам на Дагестан и Чечня, ръководител на кавказците в борбата им против колонизаторите и местните феодали (1799–1871).
4
Има се предвид прибавянето на „с“ към произволна дума от речта (съкратено от сударь) за изразяване на вежливост, почтителност, раболепие.