— Все същият си — въздъхна Фьодор. — Ожени се, не се промени. Трябва, братле, да си по-снизходителен към стареца. И така, значи утре към единадесет часа. Ще те чакаме с нетърпение. Идвай направо от литургията.
— Не ходя на литургия.
— Е, все едно. Важното е да не е по-късно от единадесет, за да успеем и на Бога да се помолим, и да похапнем заедно. Поздрави сестричката и целуни ръката й. Имам предчувствие, че ще я обикна — добави Фьодор напълно искрено. — Завиждам ти, братле! — викна той, когато Алексей вече слизаше надолу.
И защо все така срамежливо се свива, все едно му се струва, че е гол — мислеше си Лаптев, докато вървеше по „Николская“ и се опитваше да проумее промяната у Фьодор. — И езикът му някакъв нов: братко, мили брате, Бог милост ни прати, да се помолим Богу — съвсем като Юдушка на Шчедрин.
Глава 6
На другия ден, в неделя, в единадесет часа той вече пътуваше с жена си по „Пятницкая“ в лек екипаж с един кон. Страхуваше се от някоя неочаквана груба реакция на Фьодор Степанич и предварително му беше неприятно. След двете нощи, прекарани в дома на мъжа си, Юлия Сергеевна смяташе омъжването си за грешка, нещастие и ако й се наложеше да живее с него не в Москва, а някъде в друг град, струваше й се, че нямаше да може да преживее този ужас. Москва я забавляваше: улиците, къщите, църквите й харесваха много и ако можеше да пътува в тази прекрасна шейна със скъпи коне, да пътува цял ден, от сутрин до вечер и докато се носи, да диша прохладния есенен въздух, вероятно не би се усещала толкова нещастна.
Край бялата, наскоро измазана двуетажна къща кочияшът задържа коня и зави надясно. Тук вече ги очакваха. Край вратата стояха портиерът в нов кафтан, с високи ботуши в галоши и двама стражари; цялото пространство от средата на улицата до вратите и после по двора до входа беше прясно посипано с пясък. Портиерът свали шапка, стражарите отдадоха чест. На входа ги посрещна Фьодор с много сериозно лице.
— Много се радвам да се запознаем, сестричке — каза той и целуна ръка на Юлия. — Добре дошли!
Поведе я под ръка нагоре по стълбата, после по коридора покрай тълпа от някакви мъже и жени. Във вестибюла също беше тясно, миришеше на тамян.
— Сега ще ви представя на нашия баща — прошепна Фьодор сред гробовна тържествена тишина. — Почтено старче, pater familias5.
В голяма зала около масата, приготвена за молебен, стояха очевидно в очакване Фьодор Степанич, свещеник с калимавка и дякон. Старецът подаде ръка на Юлия, без да каже дума. Всички мълчаха. Юлия се сконфузи.
Свещеникът и дяконът започнаха да се приготвят. Донесоха кандилницата, от която се сипеха искри и се носеше аромат на тамян и въглени. Запалиха свещи. Продавачите влязоха в салона на пръсти и застанаха в две редици до стената. Беше тихо, никой дори не се прокашля.
— Благослови, владико — започна дяконът.
Отслужваха молебена тържествено, без да пропускат нищо, и четяха два акатиста: на пресладкия Иисус и пресветата Богородица. Певците държаха само исото, много дълго. Лаптев забеляза как одеве жена му се сконфузи: докато четяха акатистите и певците на различни ладове извиваха „Господи помилуй“, той с душевно напрежение очакваше старецът да се огледа и да направи някаква забележка от рода на „Не умеете да се кръстите“ и му беше досадно: за какво е тази тълпа, за какво е цялата тази церемония с поповете и певците. Беше твърде еснафско. Но когато тя заедно със стария подложи глава под евангелието и после няколко пъти падаше на колене, той разбра, че всичко това й харесва, и се успокои.
В края на молебена, по време на „Многая лета“, свещеникът даде на стареца и на Алексей да целунат кръста, но когато се доближи Юлия Сергеевна, той прикри кръста с ръка и даде да се разбере, че иска да говори. Махнаха на певците да спрат.
— Пророк Самуил — започна свещеникът — дойде във Витлеем по божие повеление и тук градските старейшини го попитаха с трепет: „Со мир ли влизаш, о, прозорливецо?“ И рече пророкът: „Мир пожрети бо господу приидох, освятитеся и возвеселитеся днес со мною“. Да те запитаме ли и ние, рабиня божия Юлия, с мир ли влизаш в сей дом?
Юлия се изчерви от вълнение. Като свърши, свещеникът й даде да целуне кръста и каза вече със съвсем различен тон:
— Иде ред да оженим и Фьодор Фьодорович. Време му е.
Отново запяха певците, народът се раздвижи, стана шумно. Трогнатият старец с очи, пълни със сълзи, целуна три пъти Юлия, прекръсти лицето й и каза:
— Това е вашият дом. На мен, стареца, нищо не ми трябва.
Продавачите поздравяваха и говореха нещо, но певците пееха толкова силно, че нищо не се чуваше. После похапнаха и пиха шампанско. Тя седеше до стареца и той й говореше, че не е хубаво да живеят разделени и че разногласията водят до разорение.