— Навярно мама е зле? — попита той. — Кажи, детето ми, зле ли й е на мама?
Той се разтревожи и прати за файтон. Когато стигнаха у дома, Нина Фьодоровна седеше обградена с възглавници, със свещ в ръка. Лицето й беше потъмняло, очите й бяха затворени. В спалнята стояха, скупчени до вратата, готвачката, прислужницата, слугата Прокофий и някакви непознати хора. Бавачката се разпореждаше шепнешком за нещо и не я разбираха. В дъното на стаята до прозореца стоеше Лида, бледна, сънена, и гледаше сурово оттам към майка си. Панауров взе свещта от ръцете на Нина Фьодоровна и като се мръщеше гнусливо, я захвърли върху скрина.
— Това е ужасно! — продума той и раменете му потрепериха. — Нина, трябва да легнеш — каза ласкаво той. — Легни, мила.
Тя погледна и не го позна… Положиха я по гръб.
Когато пристигнаха свещеникът и лекарят — Сергей Борисич, прислугата вече се кръстеше набожно и я поменуваше.
— Такива ми ти работи! — замислено каза докторът, като влизаше в гостната. — А пък беше още млада, нямаше четиридесет.
Чуваха се силните ридания на момичетата. Панауров, бледен, с влажни очи, приближи доктора и каза със слаб, морен глас:
— Скъпи мой, направете ми услуга, изпратете телеграма в Москва. Абсолютно не ми е по силите.
Докторът намери мастило и написа на дъщеря си такава телеграма: „Панаурова почина осем вечерта. Кажи на мъжа си: на «Дворянская» се продава къща с прехвърляне на дълга, доплащане девет. Търгът дванайсети. Съветвам не изпускайте“.
Глава 9
Лаптев живееше в една от преките на „Малая Дмитровка“, недалеч от „Св. Пимен стари“. Освен голямата къща към улицата държеше и двуетажната пристройка в двора за приятеля си Кочевой, помощник-адвокат, когото всички Лаптеви наричаха просто Костя, понеже беше израснал сред тях. Срещу пристройката имаше друга, също двуетажна, в която живееха семейство французи с пет дъщери.
Студът беше двадесет градуса под нулата. Скреж замрежваше прозорците. Сутринта, щом се събуди, Костя със загрижено лице изпи петнадесет капки от някакво лекарство, после извади от библиотеката две гири и започна да прави гимнастика. Беше висок, много слаб, с големи червеникави мустаци, но най-забележителното във външността му бяха необикновено дългите му крака.
Пьотър, на средна възраст, облечен в сако и дочени панталони, напъхани във високи ботуши, донесе самовар и запари чай.
— Времето днес е много хубаво, Константин Иванич — каза той.
— Да, хубаво е, само че, братко, за съжаление ние с теб не живеем Бог знае колко добре.
Пьотър въздъхна от вежливост.
— Как са момиченцата? — попита Кочевой.
— Отчето не дойде, самият Алексей Фьодорич ги учи.
Костя потърси незамръзнало място по стъклото на прозореца и насочи бинокъла си към прозорците на френското семейство.
— Не се вижда — каза той.
В същото време долу Алексей Фьодорич учеше на закон божи Саша и Лида. Вече месец и половина те живееха в Москва, в долния етаж на пристройката, заедно с гувернантката и три пъти седмично при тях идваха учител от градското училище и свещеник. Саша минаваше Новия завет, а Лида неотдавна беше започнала Стария. Последния път на Лида беше възложено да преговори до Авраам.
— И тъй, Адам и Ева имали двама синове — каза Лаптев. — Прекрасно. Но как са ги наричали? Я си припомни!
Лида, строга както преди, мълчеше, вперила поглед в масата и само мърдаше устни; а по-голямата, Саша, я гледаше в лицето и се измъчваше.
— Прекрасно ги знаеш, само не бива да се вълнуваш — каза Лаптев. — Е, как се наричаха синовете на Адам?
— Авел и Кавел — прошепна Лида.
— Каин и Авел — поправи я Лаптев.
По бузата на Лида се търкулна едра сълза и капна на книгата. Саша също сведе очи и се изчерви, готова да заплаче.
От жалост Лаптев не можеше вече да говори, сълзите напираха към гърлото му; той стана от стола и запали цигара. В това време от горе слезе Кочевой с вестник в ръка. Момиченцата станаха и без да го погледнат, направиха реверанс.
— За Бога, Костя, поемете ги вие — обърна се към него Лаптев. — Страхувам се и аз да не се разплача, а предобед трябва да отида и до склада.
— Добре.
Алексей Фьодорович излезе. Костя, с много сериозна физиономия, намръщен, седна на масата и придърпа към себе си свещената история.
— Е? — попита той. — Докъде сме?
— Тя знае за потопа — каза Саша.
— За потопа ли? Добре, да подхванем потопа. Давай за потопа — Костя хвърли поглед върху краткото описание на потопа в книгата и рече: — Трябва да ви съобщя, че такъв потоп, какъвто е описан тук, не е имало. И никакъв Ной не е имало. Няколко хиляди години преди Рождество Христово на земята е имало необикновено наводнение и за него се споменава не само в еврейската Библия, но и в книгите на другите древни народи, например гърците, халдеите, индусите. Но каквото и да е било наводнението, то не е могло да потопи цялата земя. Е, равнините е заляло, но планините все пак са останали. Вие тая книга си я четете, но не й вярвайте много, много.