— Затова пък можете да направите много добрини — каза Киш.
— Какви ти добрини! Вчера ме молихте за някакъв математик, който търси служба. Повярвайте, аз мога да направя за него толкова малко, колкото и вие. Мога да му дам пари, но той не търси това. Веднъж помолих известен музикант да намери място за един беден цигулар, а той ми отвърна така: „Вие се обръщате именно към мене, защото не сте музикант“. По същия начин ще ви отговоря и аз: вие се обръщате за помощ към мене толкова уверено, защото нито веднъж не сте били в положението на богат човек.
— Не разбирам защо е това сравнение с известния музикант! — продума Юлия Сергеевна и се изчерви. — Какво общо има това с известния музикант?
Лицето й потръпна от омраза и тя сведе очи, за да скрие това чувство. И не само мъжът й, но и всички около масата разбраха израза на лицето й.
— Какво общо има музиканта! Няма нищо по-лесно от това да помогнеш на един беден човек.
Настъпи мълчание. Пьотър поднесе яребици, но никой не хапна, всички ядоха само салата. Лаптев вече не помнеше какво отвърна, но за него беше ясно, че ненавистни бяха не думите му, а самият факт, че се бе намесил в разговора. След вечерята той се прибра в кабинета си. Напрегнато, със сърцебиене очакваше нови унижения, вслушан в онова, което ставаше в салона. Там отново започна спор. После Ярцев седна на пианото и изпя сантиментален романс. Беше специалист по всичко: и пееше, и свиреше и дори умееше да прави фокуси.
— Както обичате господа, обаче аз не желая да стоя у дома — каза Юлия.
— Трябва да излезем някъде.
Решиха да се повозят извън града и изпратиха Киш до търговския клуб за тройка. Не поканиха Лаптев, защото обикновено той не излизаше извън града и защото при него сега беше брат му, но той си помисли, че в негово присъствие им е скучно и в тази весела млада компания е съвсем излишен. И тежкото горчиво чувство беше толкова непоносимо, че му се плачеше: той даже се радваше, че постъпват с него толкова нелюбезно, че го пренебрегват, че е глупав, скучен мъж, торба със злато, и му се струваше, че би бил още по-радостен, ако жена му му изневереше тази нощ с най-добрия му приятел и после си признаеше, гледайки го с омраза. Той я ревнуваше от познатите студенти, от актьорите, от певците, от Ярцев и дори от случайните минувачи и сега страстно му се искаше тя наистина да му изневери, искаше да я завари с някого и после да се отрови, за да се отърве завинаги от този кошмар. Фьодор пиеше чай и шумно преглъщаше. Но и той се накани да си ходи.
— А нашият старец вероятно има перде — каза той, като обличаше шубата. — Съвсем зле започна да вижда.
Лаптев също облече шуба и излезе. Като изпрати брат си до „Страстной“, нае файтонджия и подкара към Яр.
„И на туй му викат семейно щастие! — присмиваше се той над себе си. — Това ми било любов!“
Зъбите му тракаха и той не знаеше от ревност ли, или от нещо друго. У Яр се разходи между масите, послуша куплетиста в залата; за евентуална среща със своите не беше приготвил нито една фраза, предварително си знаеше, че ако срещнеше жена си, щеше да се усмихне жалко и неумно и всички щяха да разберат какво чувство го бе накарало да дойде тук. От електрическата светлина, силната музика, аромата на пудра и от това, че дамите насреща го гледаха, му се повдигаше. Той спираше до вратите, стараеше се да надзърне и да подслуша какво ставаше в отделните сепарета, и му се струваше, че заедно с куплетиста и тези дами играе в някаква долна, презряна роля. После тръгна към „Стрелная“, но и там не срещна никого от своите и само когато се връщаше отново към ресторанта на Яр, го догони шумна тройка; пияният файтонджия крещеше и се чуваше високият смях на Ярцев: „Ха-ха-ха!“
У дома Лаптев се върна след три часа. Юлия Сергеевна беше вече в постелята. Като забеляза, че не спи, той се доближи до нея и каза рязко:
— Разбирам вашето отвращение, вашата омраза, но можехте да ме пощадите пред чуждите хора, можехте да скриете своето чувство.
Тя седна на леглото и спусна крака. На светлината на кандилото очите й изглеждаха големи, черни.
— Моля за извинение.
От вълнение и тръпки по цялото тяло той не можеше вече да изговори нито дума, а стоеше пред нея и мълчеше. Тя също трепереше и седеше с вид на престъпница, очаквайки обяснения.