Той обясняваше що е то кражба с взлом и обикновена кражба. Говореше много подробно, убедително, откривайки необикновената способност да говори дълго и със сериозен тон за вече отдавна известното. И беше трудно да се разбере какво всъщност искаше? От дългата му реч съдебните заседатели можеха да направят само такъв извод: „Имало е взлом, но кражба — не, тъй като бельото са пропили самите перачки, а ако е имало кражба, тя не е била с взлом“. Но очевидно той говореше точно това, което бе необходимо, тъй като речта му трогна заседателите и публиката и много се хареса. Когато произнесоха оправдателната присъда, Юлия закима на Костя и после силно му стисна ръката.
През май Лаптеви се преместиха на вилата в Соколники. По това време Юлия беше вече бременна.
Глава 13
Измина повече от година. В Соколники недалече от платното на Ярославския железен път седяха на тревата Юлия и Ярцев; малко встрани лежеше Кочевой, положил ръка под главата си, и гледаше небето. Тримата бяха направили разходката си и чакаха да мине курортният влак в шест часа, за да идат вкъщи да пият чай.
— Майките виждат в децата си нещо необикновено, така ги е устроила природата — говореше Юлия. — Цели часове майката стои край креватчето, гледа какви са ушенцата, очичките, нослето на детенцето, възхищава му се. Ако чужд човек целува детенцето й, на нея, бедничката, й се струва, че това му доставя голямо удоволствие. И за нищо друго не говори майката освен за детето си. Зная тази слабост на майките и се контролирам, но моята Оля наистина е необикновена. Как гледа, когато суче! Как се смее! Само на осем месеца е, но ей Богу, такива умни очи не съм виждала дори у тригодишни деца.
— Кажете впрочем — попита Ярцев, — кого обичате повече: мъжа си или детето си?
Юлия сви рамене.
— Не зная. Никога не съм обичала силно мъжа си и Оля всъщност е първата ми любов. Нали знаете, че не се омъжих за Алексей по любов. По-рано бях глупава, страдах, все мислех, че съм погубила и своя, и неговия живот, а сега виждам, че никаква любов не е нужна, всичко е глупост.
— Но ако не любовта, то какво чувство ви привързва към мъжа ви? Защо живеете с него?
— Не зная… Така, навикът вероятно. Аз го уважавам, скучно ми е без него, когато го няма дълго време, но това не е любов. Той е умен, честен човек и за моето щастие това е достатъчно. Той е много добър, обикновен…
— Альоша е умен, Альоша е добър — продума Костя, като лениво повдигна глава, — но, мила моя, за да разберете, че е умен, добър и интересен, трябва да изядете една торба сол с него… И каква е ползата от добротата и ума му? С пари може да ви зарие, но където трябва да прояви характер, да даде отпор на наглеца и нахалника, там се сконфузва и пада духом. Такива хора, като вашия любезен Алексис, са прекрасни хора, но са съвсем непригодни за борба. Пък и въобще за какво ли ги бива.
Най-после влакът се показа. От комина бълваше и се издигаше над горичката съвсем розова пара и двата прозореца в последния вагон изведнъж заблестяха на слънцето толкова ярко, че ги заслепиха.
— Да пием чай! — каза Юлия Сергеевна, като се надигна.
Напоследък тя напълня и походката й стана дамска, малко ленива.
— Все пак не е хубаво без любов — каза Ярцев, вървейки след нея. — Ние само говорим и четем за любовта, но самите малко обичаме, а това наистина не е хубаво.
— Всичко това са глупости, Иван Гаврилич — каза Юлия. — Не там е щастието.
Пиха чай в градинката, където цъфтяха резеда, шибой и тютюн и вече се разпукваха ранните гладиоли. Ярцев и Кочевой виждаха по лицето на Юлия Сергеевна, че тя преживява щастливо време на душевно спокойствие и равновесие, че нищо повече от това, което има, не й трябва, и у самите тях се настаняваха душевно спокойствие и ведрина. Каквото и да се кажеше, излизаше умно и на място. Боровете бяха прекрасни, ухаеше чудесно на смола както никога по-рано, сметаната беше много вкусна и Саша беше умно, добро момиче…