След чая Ярцев пееше романси, като си акомпанираше на рояла, а Юлия и Кочевой седяха мълчаливо и слушаха и само Юлия ставаше нарядко и тихо излизаше, за да наглежда бебето и Лида, която вече два дни лежеше с висока температура и нищо не хапваше.
„Приятелю мой, мой нежни приятелю…“ — пееше Ярцев — Не, господа, ако щете ме заколете — каза той и тръсна глава, — не разбирам защо сте против любовта! Ако не бях зает петнадесет часа в денонощие, то непременно бих се влюбил.
Вечерята сервираха на терасата; беше топло и тихо, но Юлия се увиваше в шала и се оплакваше, че е влажно. Когато се стъмни, кой знае защо, душата й се стегна, тя потрепваше и молеше гостите да останат по-дълго; почерпи ги с вино и след вечерята нареди да донесат коняк, за да не си отиват. Не й се щеше да остане сама с децата и прислугата.
— Ние, курортистките, замисляме спектакъл за децата — каза тя. — Вече имаме всичко — и театър, и актьори, само пиесата остава да изберем. Изпратиха ни двайсетина различни пиеси, но нито една не става. Ето, вие обичате театъра и добре познавате историята — обърна се тя към Ярцев, — напишете ни историческа пиеса.
— Може, защо не.
Гостите изпиха коняка и се приготвиха да тръгват. Беше към единадесет, а за курортистите това е късно.
— Колко е тъмно, да ти бръкнат в очите, няма да видиш — каза Юлия, като ги изпрати до портата. — Просто не знам как ще се приберете, господа! А е и студено!
Загърна се по-плътно и тръгна към къщата.
— А моят Алексей сигурно играе някъде карти! — викна тя. — Лека нощ!
След светлите стаи не се виждаше нищо. Ярцев и Костя опипом, като слепи, се добраха до железопътната линия и я прекрачиха.
— Тъмно като в рог — каза басово Костя, като се спря и погледна към небето. — А звездите, звездите са също като нови петачета. Гаврилич!
— А? — отзова се отнякъде Ярцев.
— Казвам, нищо не се вижда. Къде сте?
Ярцев подсвирквайки се доближи до него и го хвана под ръка.
— Ей, курортисти! — изведнъж закрещя с цяло гърло Костя. — Хванаха социалиста!
Като пийнеше, той винаги ставаше буен, крещеше, заяждаше се със стражарите и файтонджиите, пееше и се смееше неистово.
— Природо, да те вземат дяволите! — завика той.
— Хайде, хайде — усмиряваше го Ярцев. — Не бива така, моля ви се.
Скоро приятелите свикнаха с тъмнината и започнаха да различават силуетите на високите борове и телеграфните стълбове. От московските гари от време на време се носеше писък на свирка и жиците жалостно звънтяха. Самата гора не издаваше нито звук и в това мълчание се чувстваше нещо гордо, силно, тайнствено и сега през нощта изглеждаше така, като че върховете на боровете почти докосваха небето. Приятелите намериха своя просека и тръгнаха по нея. Тук беше съвсем тъмно и само по дългата ивица небе, обсипана със звезди, и по това, че под краката им имаше отъпкана земя, разбираха, че стъпват по алея. Вървяха мълчаливо един до друг и на двамата им се струваше, че насреща им се движат някакви хора. Опияняващото настроение се изпари. На Ярцев му хрумна, че може би в тази гора сега се носят душите на московските царе, боляри и патриарси, и искаше да го сподели с Костя, но се въздържа.
Когато стигнаха града, небето едва просветляваше. Ярцев и Кочевой вървяха мълчаливо по паважа покрай евтините вили, кръчми, складове за дърва; при прелеза на жп линията ги обхвана влага, приятна, с дъх на липа и после се показа широка дълга улица, напълно безлюдна… Когато стигнаха до „Красний пруд“, вече беше съмнало.
— Москва е град, който още много ще страда — каза Ярцев, като гледаше към Алексеевския манастир.
— Откъде ви хрумна?
— Така. Обичам си аз Московията.
И Ярцев, и Костя бяха родени в Москва и я обожаваха и се отнасяха неясно защо враждебно към другите градове; бяха убедени, че Москва е прекрасен град, а Русия — прекрасна страна. В Крим, в Кавказ и в чужбина им беше скучно, неуютно, неудобно и своето сиво московско време намираха за най-приятното и здравословното. Дните, когато в прозорците почуква студеният дъжд и сумракът пада рано, и стените на къщите и църквите се обагрят в кафеникав, печален цвят и когато излизаш на улицата, не знаеш какво да облечеш — такива дни ги възбуждаха приятно.
Накрая при гарата наеха файтон.