Когато отидоха в гостилницата, той кимна на момчето и каза:
— Я ни дай, братле, половинка чудо и две дузини неприятности.
След малко момчето донесе на поднос половинка водка и няколко чинийки разнообразни мезета.
— Виж какво, драги — му каза Початкин, — я ни дай една порция от баш майстора на клеветата и злословието с картофено пюре — момчето не разбра, смути се и искаше да каже нещо, но Початкин го погледна строго и произнесе: — Освен!
Момчето помисли напрегнато, после отиде да се посъветва с колегите си и в края на краищата все пак донесе порция език. Като изпиха по две чашки и замезиха, Лаптев попита:
— Кажете ми, Иван Василич, истина ли е, че работите ни в последните години западат?
— Хич никак.
— Кажете ми искрено и открито какъв доход сме имали и имаме и колко е състоянието ни? Просто не бива да се намирам в неизвестност. Наскоро гледах сметките на склада, но, извинявайте, не вярвам на тези сметка; вие смятате за необходимо да криете нещо от мене и казвате истината само на баща ми. Свикнали сте с дипломацията още от млади години и вече не можете да минете без нея. А за какво ви е тя? Така че, моля ви, бъдете откровен. Как вървят работите ни?
— Всичко зависи от вълнението на кредита — отвърна Початкин, като помисли.
— Какво разбирате под „вълнение на кредита“?
Початкин започна да обяснява, но Лаптев нищо не разбра и изпрати за Макеичев. Той се яви незабавно, хапна, след като се помоли, и със солидния си плътен баритон заприказва най-напред, че служителите са длъжни ден и нощ да се молят на Бога за своите благодетели.
— Прекрасно, но позволете ми да не се смятам за ваш благодетел — каза Лаптев.
— Всеки човек трябва да помни какво представлява, и да си знае мястото. Вие по божия милост сте наш баща и благодетел, а ние сме ваши роби.
— Омръзна ми най сетне всичко това — разсърди се Лаптев. — Моля ви сега вие да бъдете мой благодетел и да ми обясните какво е състоянието на работите ни. Не желая да ме смятате за хлапак, защото още утре ще затворя склада. Баща ми ослепя, брат ми е в лудницата, племенниците ми са още малки; ненавиждам тази работа, с удоволствие бих се оттеглил, но няма кой да ме замени, и вие сами го знаете. Оставете дипломацията, за Бога!
Отидоха в склада да смятат. После пресмятаха вкъщи, при това им помагаше самият старец; докато посвещаваше сина си в търговските си тайни, той говореше с такъв тон, като че ли ставаше дума не за търговия, а за магия. Оказа се, че доходът е растял всяка година приблизително с една десета и че състоянието на Лаптеви само в пари и ценни книжа е шест милиона рубли.
Когато след полунощ приключиха сметките и Лаптев излезе на чист въздух, той беше все още под обаянието на тези цифри. Нощта беше тиха, лунна, душна; белите стени на къщите в Замоскворечието, видът на тежките затворени порти, тишината и черните сенки създаваха впечатление за някаква крепост, липсваше само часовоят с пушка. Лаптев отиде в градинката и седна на пейката до оградата, зад нея също имаше градинка. Цъфтеше песекинята. Лаптев си спомни, че и през детството му тази песекиня беше толкова грапава и висока и не беше се променила оттогава. Всяко кътче в градината и в двора му напомняше далечното минало. И в детството, както и сега през редките дървета се виждаше целият двор, облян с лунна светлина, както и сега бяха тайнствени и строги сенките, както и сега насред двора лежеше черното куче и прозорците на служителите бяха широко отворени. И всички тези спомени бяха тъжни.
Зад оградата в чуждия двор се чуха леки стъпки.
— Скъпа моя, моя мила… — прошепна мъжки глас до самата ограда, така че Лаптев чуваше дори дишането.
Ето че се целунаха. Лаптев беше убеден, че милионите и работата, която не му беше по сърце, ще му провалят живота и окончателно ще го направят роб; представяше си как постепенно ще привикне с положението си, постепенно ще влезе в ролята на глава на търговска фирма, ще започне да затъпява, да застарява и в края на краищата ще умре, както изобщо умират еснафите, гадно, скучно, навяващо тъга на околните. Но какво му пречи да захвърли и милионите, и работата и да се махне от тази градинка и двора, които ненавиждаше още от детството си?