Преди лягане Юлия Сергеевна внимателно прочете вечерните си молитви, после коленичи, като притисна ръце към гърдите си, взря се в пламъчето на кандилото и рече прочувствено:
— Вразуми ме, застъпнице! Вразуми ме, Господи!
В живота й се беше случвало да срещне стари моми, бедни и незначителни, които горчиво се разкайваха и съжаляваха, че някога са били отказали на своите женихи. Дали няма да я сполети същата съдба? Дали да не отиде в манастир или да не стане милосърдна сестра?
Съблече се и си легна, като се прекръсти и прекръсти въздуха около себе си. Неочаквано в коридора рязко и печално прозвуча звънец.
— Ах, Боже мой! — промълви тя, усетила от този звън болезнено раздразнение по цялото тяло. Лежеше и все мислеше колко беден откъм събития е този провинциален живот, еднообразен и в същото време неспокоен. Постоянно да трепериш, да се боиш от нещо, да се сърдиш и да се чувстваш виновен и в края на краищата нервите ти се изхабяват до такава степен, че да се страхуваш да се подадеш изпод одеялото.
След половин час отново се раздаде звън, също толкова рязък. Вероятно прислугата спеше и не чуваше. Юлия Сергеевна запали свещта и треперейки и ядосана на слугите, започна да се облича, но когато вече облечена излезе в коридора, долу прислужницата тъкмо затваряше вратата.
— Мислех, че е господарят, пък то за болен идваха — каза тя.
Юлия Сергеевна се върна в стаята си. Извади от скрина тесте карти и реши, че ако добре ги разбърка и ги сече и отдолу се покаже червена карта, това ще означава да, тоест трябва да приеме предложението на Лаптев, ако е черна — не. Картата излезе десетка пика.
Това я успокои, тя заспа, но на сутринта нямаше нито да, нито не и вече мислеше, че сега, ако поиска, може да промени живота си. Мислите я умориха, тя изнемощя и се почувства болна, но все пак след единадесет се облече и тръгна да посети Нина Фьодоровна. Искаше й се да види Лаптев: може пък да й се стори по-хубав, може пък досега да се е лъгала…
Беше й трудно да върви срещу вятъра, едва пристъпяше, като придържаше шапката си с две ръце, и нищо не виждаше от праха.
Глава 4
Като влезе при сестра си и неочаквано видя Юлия Сергеевна, Лаптев отново изпита унизителното състояние на човек, който е неприятен. Той си направи извода, че ако тя толкова лесно след случилото се вчера може да посети сестра му и да се срещне с него, това означава, че не го забелязва или го смята за пълно нищожество. Но когато се ръкуваше с нея, тя, бледа, напрашена под очите, го погледна печално и виновно; той разбра, че тя също страда.
Не й беше добре. Поседя съвсем малко, десетина минути, и стана да се сбогува. На тръгване каза на Лаптев:
— Изпратете ме до вкъщи, Алексей Фьодорович.
По улицата вървяха мълчешком, като придържаха шапките си. Той вървеше отзад и се стараеше да я заслони от вятъра. В напречната уличка беше по-тихо и тук двамата тръгнаха редом.
— Ако вчера не съм била любезна, моля да ме извините — започна тя и гласът й потрепна, все едно щеше да заплаче. — Това е истинско мъчение! Цяла нощ не съм спала!
— А аз отлично проспах цялата нощ — каза Лаптев, без да я гледа, — но това не означава, че се чувствам добре. Животът ми е провален, дълбоко съм нещастен и след вчерашния ви отказ се чувствам като отровен. Най-тежкото беше казано вчера, днес вече не се стеснявам и мога да говоря откровено. Обичам ви повече от сестра си, повече, отколкото покойната си майка… Без сестра си и без майка си бих могъл да живея и живях, но да живея без вас, е безсмислено и не мога…