— Воеров, разкажи!
— Дойде при мене Дуков и ми каза, че доктор Шумков ни кани на чай вечерта по девет часа. С доктор Шумков се познавам лично много добре, но никога у дома му не бях ходил и със семейството му се не познавах, та ми беше неловко да се възползувам от това интимно приглашение. Но Дуков настоя, защото обещал, и Шумков ще ни чака, па и вечерта ще ни бъде една от най-приятните в средата на това любезно и образовано семейство. Доктор Шумков желае особено да говорим по литературата: ако и сам да пише малко, но той силно се интересува от книжовни въпроси. И госпожата му е образована жена. Облякох се вечерта прилично и когато да тръгна към доктор Шумкова, получих записка от Дукова, че му се случила пречка, по аз непременно да ида и сам у Шумкова, който се е приготвил и ни се надява, и да го извиня. Помислих малко, реших да ида. Неприлично щеше да бъде ни един да се не яви от нас; после и не знаех де другаде да прекарам вечерта.
Господин Шумков заварих, че четеше вестник. Той ме прие твърде сърдечно, изказа ми удоволствието си, че ме вижда, представи ме на жена си, която намерих парадно облечена, като че ще излиза! Аз извиних господин Дукова и Шумков изрази съжаление, защото доста добре се познавали с него. Разговорът ни отиваше занимателен, времето минаваше неусетно. Госпожа Шумкова е прелестна и умна жена, с прости обращения; една атмосфера от фамилиярност и сърдечност царуваше около мене в тая къща, дето влязох почти чужденец. Поднесоха ми хубаво червено чирпанско вино и мезе — копривщенска луканка. Чай не пихме, при всичко, че „на чай“ бях викан. И други отстъпления от програмата забелязах: щяхме да приказваме повече за литература, но на нея само минутно се спряхме, и то на юридическата — вие знаете, че доктор Асен Шумков взема участие в някои юридически списания. Но това не попречи на занимателността на беседата, озарявана от приятната и умна намеса в нея на милата домакиня. По единайсет и половина часа аз станах и си взех сбогом, като благодарих домакините за любезността; те ми се издължиха с подобен же комплимент и с признателност за сторената тям чест. Доктор Шумков прибави даже, че се „фелицитира“ за моето посещение, защото инак — рискували да скучаят досега в театъра, за дето взели билети. Аз се посконфузих и на моето извинение, че съм побъркал, и той, и тя протестираха и повториха поканата си и друг път да заповядам. За господин Дуков не споменахме.
Ето как прекарах вечерта си у доктор Шумков.
Слушателите се спогледаха разочаровани.
— Че какво особено има тука? Каква работа има Молиер в твоето приключение? Най-обикновеното и банално посещение, каквито стават хиляди в София! — извика Петров.
— Чакай, Петров! — забеляза му един. Няколко души вече се кискаха… Вероятно разбраха що следва.
Воеров ги погледна ухилен и продължи:
— Развязката завчера стана. Завчера се видях в Славянска беседа с Дукова и му разправих как приятно съм преминал у доктор Шумкова. Току-що приказвахме, приближи се до нас един висок, черноок, слаб господин, подаде си ръката Дукову, па като си я подаде и мене, представи се и се назова: доктор Шумков! Разбирате? Иван Шумков — доктор по филологията! — Той изказа радост за познанството си с мен, покани ни на чай — когато обичаме да идем с Дукова — и го смъмра, че го излъгал и не удържал обещанието си да му иде с мен оная вечер.
Аз и Дуков се погледнахме втрещени. Види се, той ме взе за голям лъжец или умопобъркан, а аз се взех за най-нещастния дурак на света.
В един миг ми стана ясно всичко, що ми се видя странно и тъмно у Шумкови, юриста, който съвсем не е очаквал гости тогава.
Преди да дам време на Дукова да пошушне, побързах да го извлеча навън и надали някога такъв омерически смях е гърмял из стълбите на Славянска беседа…
Дигна се общо кикотене с преплитане глумливи забележки, което привлече вниманието на околните маси, както и на публиката, що се разхождаше.
Господин Д., героят на втория разказ, стана, като каза:
— Виждам, че минават г-н и г-жа Ц. Да ида да искам извинение, че излязох пред тях такъв дивак!
— А аз ще ида да питам Шумкова II, който се задава, видял ли е по-голям от мене? — каза Воеров.
Весели смехове ги изпращаха.