Сицилианеца, Поло и Луконе се смесиха с групата. Ана-Лиза срещна погледа на Степ. Само тя го позна. Усмивката изчезна от лицето й.
— Извинявай, но не се сещам… — Попи беше объркан.
— Е как не се сещаш?! — Степ извади шапката. — Може би това ще те подсети.
Попи я погледна, после вдигна очи.
— Мамка му!
Понечи да се измъкне, но Степ го сграбчи за косата.
— Къса памет, а? Здрасти, копеле! — Дръпна го рязко, удари му една глава и му разкървави носа. После го ритна с все сила. Попи отхвръкна назад и се блъсна в решетката с железен трясък.
Тогава Степ скочи отгоре му и го сграбчи за гърлото. Нанесе му цяла серия крошета, разби му веждата, разцепи му устната, отстъпи крачка назад и го ритна в корема така, че го остави без дъх.
Някой от приятелите на Попи се опита да реагира, но Сицилианеца го спря:
— Споко! Ти не се бъркай!
Попи вече лежеше на земята, а Степ продължаваше да го рита, където свари — по ухото, по краката…
— Стига, стига, моля те!
Тогава Степ спря. Погледна жертвата си, просната на земята, и се нахвърли върху следващия — оня, който преди осем месеца държеше ръцете му, докато го бият. Удари го с лакът в устата и му изби три зъба. Събори го на земята, затисна го с коляно и започна да го налага. Хвана го за косата и заудря главата му в земята — силно, настървено.
Изведнъж Поло го сграбчи под мишниците и го издърпа нагоре.
— Стига му толкова, Степ. Ще го убиеш. Да се махаме.
Сицилианеца и Луконе се присъединиха към тях.
— Да, по-добре да се махаме, че може да дойдат ченгета.
Степ се извърна към приятелите на Попи, които го гледаха и мълчаха. Наплю един и го удари право в лицето. Мина покрай Ана-Лиза и й се усмихна. Тя се опита да му отвърне, помръдна горната си устна и се получи странна гримаса.
Качиха се на моторите си и отпратиха с мръсна газ. Луконе караше като луд, следван по петите от Сицилианеца. И двамата крещяха, накланяха се наляво-надясно, чувстваха се господари на пътя. После се изравниха с Поло, зад него караше Степ.
— Обаче оная русата можеше да я изчукаш… Навита ти беше!
— Ти пък все бързаш! Има си време за всичко…
Вечерта Степ отиде при Ана-Лиза и последва съвета на Луконе. Няколко пъти. Тя се извини, че не се е обадила по-рано, кълнеше се, че много искала да му звънне, но била затрупана с уроци… През следващите дни се счупи да му звъни, но Степ беше толкова зает, че не намери време да й вдигне телефона.
6.
Някой включи малък транзистор.
Бъни също отпадна. Скело вече беше пиян, скочи на козирката и затанцува с кожените си кларкове.
— Хайде-е-е! Сто и девет! Внимание, сега ще класираме най-изпотените! На първо място е Сицилианеца. Тече като чешма и със сигурност не ползва дезодорант! Горката Дебора!
Едно зле изрусено момиче с висока плитка вдигна застрашително ярко лакираните си нокти:
— Абе ей, Скело, ’що не си затвориш плювалника?
Скело й показа задника си. Последваха одобрителни подсвирквания.
— На второ място е Хук! Невероятно, в нашата хит класация той дръпва рязко напред. Междувременно… сто и десет!
Степ, Хук и Сицилианеца изглеждаха изтощени.
— Както можете да видите, блестящата му тениска, марка Ralph Laurent, вече е сменила цвета си. Бих казал, че е избеляло зелена, или по-скоро потно зелена. Под нея се е образувал басейн! И знаете ли кой плува там?
— Не, ти кажи!
— Срамните въшки на Дебора!
Всички се разсмяха, а тя го замери с празна кутия от бира. Няколко парчета неон отскочиха зад гърба му и живата светлинка на синята буква F издъхна.
Скело пак затанцува просташки, като скачаше и си кривеше устата. Приближи се до остатъка от табелата FRUTTERIA, посочи новия надпис1 и се оригна. Животинският звук отекна надалеч, дълъг и мощен.
— Сто и четиринайсет! Докато ние се забавляваме, има хора, които страдат! Но да се върнем на нашата класация. Естествено, последен е Степ. Почти съвършен! — Скело се наведе над него и се отдръпна рязко нагоре. — Невероятно! Видях една капка пот! Гарантирам, че беше само една! Сто и петнайсет! — Той почти направи шпагат, подлагайки на тежко изпитание съсипаните си джинси. Заплашителното прашене на ставите му се смеси с пукота на изпънатите шевове и с друг звук, много по-силен и нелишен от аромат.
— Сто и шестнайсет! Кой вдига шум?
1
Останалото от FRUTTERIA след угасването на „F“: rutteria идва от rutto — „оригване“. — Б.пр.