— Тогава си спечелил на баба си хвърчилото! Най-много сребърен кръст, което значи десет бона. Жълти стотинки за евреин като теб.
Всички се разсмяха. След като свиха седалките на няколко мотопеда, търсейки нещо интересно под тях последните оптимисти, задигнаха само едни клещи и се изпариха в нощта.
10.
— Big.
Рафаела свали решително картите си на зелената маса. Противничката й бавно огледа своите иззад дебелите си очила.
— Свали ги долу, скъпа…
Картите почти изпопадаха от ръцете й. Рафаела ги прибра.
— Тази я слагаш тук, другата ето така, а тази, последната, тук. Тези ги плащаш всичките. — Пресметна бързо наум и отбеляза резултата, после се изправи и застана зад гърба на Клаудио. Скоро си присвои и неговата игра, отбелязвайки точките със задоволство.
На съседната маса някой старателно постави пепелника от дясната си страна. Един адвокат си наля уиски точно докъдето свършваше декорацията на чашата. Няколко двойки се поздравиха сърдечно, преди да вземат картите си в ръце. Това беше по-скоро вълшебен ритуал, отколкото израз на обич. Други си тръгнаха — сред тях бяха Марина и Филипо. Сбогуваха се с всички, благодариха на домакинята за блестящата вечер. Жените се целунаха и си припомниха своето тайно споразумение.
Нощта беше спокойна. Неугледни младежи чакаха на опашка пред дискотеки, чието единствено предимство беше, че са отворени в този час. На вратата двама души, които не блестяха с наследствена елегантност, решаваха кой да влезе и кой не.
Вълната на избраните се разля, поздравяваха когото срещнат, оглеждаха замечтано красивите чужди жени… но се задоволяваха с онези, които бяха склонни да им обърнат внимание. Всички бяха вече чифтосани. „Къде може да се намери нещо за сваляне?“ — вечният въпрос на момчетата, които се връщат вкъщи сами. Оставаше им утехата на вестникарската будка с току-що излезлия спортен ежедневник. Пресни новини. Изявления. Нови хипотези за трансфер на играчи.
Минава жена с кола, на светофара гледа право пред себе си. Мъжете наоколо възлагат всичките си надежди на този последен поглед, който може да промени края на самотната им вечер… но нищо не става. Тя не се интересува от тях. Може би се връща задоволена след бурна любовна нощ? Едва ли. Щом не я изпращат до вкъщи, значи не е толкова обичана.
Зелено.
Всички тръгват. Тази вечер някой е скъсал с някого, момче и момиче току–що са се срещнали и се обичат. Желанието е надделяло, позволили са си една авантюра, плувайки сред хладните чаршафи. Линейка отеква в нощта. Някой се е забавлявал твърде много и вече не се забавлява.
От входната врата на „Касия“ 1130 излязоха няколко души. Още коментираха случката. Едно от момчетата беше с подута устна. След куп безсмислени въпроси полицията си беше отишла. Единствената, която знаеше нещо (някоя си Франческа), се беше изнизала отдавна, отнасяйки със себе си своята изпразнена чанта и имената на всички виновници.
Сред всеобщия хаос Паломби и Даниела избягаха, а Баби загуби сестра си. В замяна на това намери чифт къси панталонки и горнище на анцуг.
— Брей, стои ти страхотно!
— Кико, как може да ти е до шеги?! — Двамата излязоха на улицата. — Загубих Даниела, съсипах роклята си Valentino… И ако майка ми ме хване, че се прибирам с мокра глава, лошо ми се пише.
Ръкавите на анцуга покриваха малките й ръце. Баби ги нави нагоре и ги издърпа до лактите, но те отново пропълзяха надолу.
— Ето го, той е! — Скело подаде глава иззад контейнерите за боклук и посочи към Кико Брандели.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Чух го с ушите си.
Степ позна момичето, което вървеше до тоя изрод, и се усмихна:
— Да кажем на другите.
Баби и Кико завиха в една тясна уличка.
— А ти защо не се намеси, когато оня простак ме заливаше с душа?
— Въобще не съм разбрал. Точно тогава бях оттатък, да повикам полиция.
— А, ти си бил значи…
— Ами ситуацията излезе извън контрол, всички се биеха… Видя ли на Андреа Маринели как му разбиха устата?
— Да, горкият…
— „Горкият“?! Той точно това искаше, какво си мислиш! Сега има да се хвали… Сам срещу всички, героят на вечерта! Познавам го по-добре от себе си. Ето я.
Спряха пред една кола. Светлините й примигнаха и заключалките се вдигнаха нагоре. Беше най-обикновена, за разлика от беемвето до нея.
Кико отвори вратата. Баби погледна дървената облицовка, кожените седалки.