— Харесва ли ти?
— Много!
— Взех я заради теб. Знаех, че ще те изпратя тази вечер.
— Наистина ли?
— Разбира се! Всичко беше организирано. Дори простаците аз ги поканих. Цялата бъркотия беше само за да можем да останем насаме.
— Е, историята с душа можеше да ми я спестиш!
Кико се засмя и затвори вратата, после заобиколи и седна зад волана. Мощният двигател запали веднага. Един капак в центъра на таблото се повдигна и на мястото му се показа скъп CD плеър. Музиката се разнесе със съвършено балансирани ниски и високи регистри.
Колата тръгна безшумно.
— В крайна сметка беше забавно. Добре че дойдоха тия.
— Не вярвам Роберта да е на същото мнение. — Баби сложи чантата в краката си. — Обърнаха апартамента с главата надолу.
— Голяма работа! Ще почистят диваните, ще изперат пердетата…
Силен трясък дрезгав, железен — взриви хармоничната обстановка в купето.
— Какво става? — Брандели погледна в страничното огледало. Неочаквано там се появи ухилената физиономия на Луконе. Зад него Хук се изправи върху мотора и пак ритна колата.
— Това са те!
Кико натисна газта и се понесе напред, но мотоциклетите веднага набраха скорост и не се отлепиха от него. Баби се обърна притеснена назад. Всички бяха там: Бъни, Поло, Сицилианеца… Степ. Коженото му яке се издуваше и откриваше голите му гърди.
— Кико, давай по-бързо, страх ме е!
Спуснаха се по „Касия“, моторите ги следваха неотклонно от двете страни. По едно време Бъни засили, Поло изпъна крак и с точен ритник счупи задния стоп. Сицилианеца се прицели в задната лява врата и я одра цялата.
— Мамка му, направиха колата на кайма!
— Не спирай, че и теб ще направят на кайма.
Той натисна бутона на автоматичния прозорец и го отвори наполовина:
— Ей, чакайте бе! — закрещя през пролуката. — Тая кола е на баща ми!
Една тлъста храчка се залепи на бузата му.
— Еха-а-а! Улучих! Сто точки! — Поло вдигна ръце към небето в знак на победа.
Кико си обърса лицето, а Баби погледна Поло с отвращение и натисна бутона, за да затвори прозореца.
— Карай към центъра, там сигурно има полиция.
Чу се шум на одрана ламарина и счупени фарове. Тогава, обзет от неочакван гняв, Кико рязко изви волана. Колата поднесе и удари моторите. Сицилианеца се хвърли наляво и се озова в насрещната лента, която за щастие беше празна. Бъни наби спирачки и успя да се задържи на пътя. Кико се разсмя истерично.
— Значи искаш война? Така да бъде! Ще ви избия до крак! — Пак завъртя рязко волана и колата поднесе надясно. Баби се вкопчи в дръжката на вратата.
Степ направи широк завой, изнесе се и почти закова на място, после се върна плавно в средата на пътя. Кико погледна в огледалото.
— Уплашихте се, а? Добре! Гледайте сега какво става! — Наби рязко спирачка и Скело, който караше точно зад него, се блъсна в бронята. Кико потегли отново и момчетата се разпръснаха от страх да не ги премаже.
Няколко души наобиколиха ранения си приятел, който лежеше проснат на паважа.
— Мръсно копеле! — Скело стана, панталонът му беше охлузен. — Гледай какво ми направи!
— Нищо ти няма! Голям късмет извади, че както полетя… Само си си обелил коляното.
— На кой му пука за коляното! Това лайно ми съсипа дънките Levi’s, чисто нови бяха, оня ден си ги купих.
Всички се разсмяха успокоени — дори в такъв момент Скело не губеше чувството си за хумор.
Степ погледна към беемвето, което се отдалечаваше към „Корсо Франча“.
— Страхотно! Начуках им го! — Той барабанеше щастливо с ръце по волана. Отново хвърли поглед в огледалото. Отзад нямаше никой. — Успях! Успях! — завика той и подскочи върху седалката. После се сети, че Баби е до него. — Как си? — Лицето му стана сериозно.
— Добре съм. Искам да се прибирам.
Кико зави надясно и се спусна по нанадолнището. Спря за миг на стопа, после продължи по моста Милвио. Погледна я крадешком: мократа й коса се спускаше по раменете, сините й очи гледаха право напред.
— Извинявай за това, което стана. Уплаши ли се?
— Доста.
— Искаш ли да пийнем по едно?
— Не искам.
— Аз обаче трябва да сляза за малко.
— Добре.
Той обърна колата. Приближи се до чешмата пред църквата и се наплиска с вода, като отми и последните остатъци от слюнката на Поло. Наслади се на свежия нощен вятър, но когато отвори очи, се върна в зловещата реалност: погледна колата на баща си…