— Не мога да разбера защо всяка сутрин ме занимавате с глупости! — намуси се тя. — Дайте да въведем едно ново правило: сутрин — никакви приказки! Хайде, аз се връщам в леглото. С вас ще се видим след училище. Кажете на Джована, че днес не искам да я чакам. — Тя целуна мъжа си по бузата, отрони едно „Чао, скъпи!“ и излезе от стаята.
Клаудио повдигна капака на кафеварката и я тръшна върху дървената поставка.
— Не мога да повярвам! Всяка сутрин едно и също!
— Да ти направя ли кафе? — предложи Даниела.
— Няма за кога, ще го пия навън. Защо не използвате по-голяма кафеварка?
— Защото нямаме.
— Ами купете!
Тя сложи пред него списъка с покупките.
— Пиши! Кой каквото иска, да го записва.
Баща й се зачете, стигна до „диетични бисквити (за Баби)“ и добави: „кафеварка от 20 (за Клаудио, понеже за него никога не остава кафе)“.
— Готово. — Той стана, спъна се в една табуретка и изруга.
Децата се спогледаха:
— Днес е много нервен.
— Това е от влиянието на Луната. А ти не се туткай!
— Да, „не се туткай“, ама все аз вдигам масата!
— Така ли, а снощи кой ти сервира, а? — Баби грабна чантата си и излезе.
Докато слизаше по стълбите, се опита да си спомни какво вещаеше нейният хороскоп. „Нещо свързано с любов беше… А, да.“
12.
В двора на училището, под сянката на една клонеста върба, десетина момичета трескаво преписваха домашни. Някои по-добросъвестни стояха до тях и бърбореха, като поглеждаха мързеланите с чувство за превъзходство.
— Какво пише тук? Равно на…?
— Хикс минус едно! И да четеш ли не можеш?!
— Ами виж се как си го написала!
— Не стига, че никога нищо не правиш сама, ами и претенции имаш!
Палина се изправи и заяви:
— Аз представям европейската мода в този град, не мога да си губя времето с разни тъпи хиксове и игреци! Гледай какво става! — Тя показа часовника си. — Това е хронографът на Swatch, директно от Монте Карло. Тук още никой го няма. Абсолютна антеприма, а за мен е вече остарял.
Една зубрачка неволно стрелна очи към китката си. Това не убягна от погледа на Палина.
— Pop Diva, архаична работа! Колекционерите го продават скъпо, защото не се намира. Наистина е ценен предмет, но за стари хора. Вече никой не носи такива… Добре де, шегувам се! Когато мога, ще кажа да ми донесат един от тези и ще ти го дам на фабрична цена, става ли? Да знаеш, правя го само заради теб! О, я виж кой идва! — Палина захлупи тетрадката си по математика и изтича срещу Катинели. — Хайде, че след малко ще бие звънецът! Дай си упражнението по латински!
Катинели поклати глава:
— Няма да стане.
— Как така „няма да стане“?!
— Глуха ли си, не искам да преписваш от мен!
— Недей така сега — примоли се Палина. — Джачи със сигурност ще ме изпита днес.
— Хайде, дай си упражнението! — обади се още едно момиче.
Палина обаче насочи вниманието си другаде:
— Здрасти, Баби! Тая не си дава домашното. Ти написа ли го?
— Само до половината… Обаче май и тя не е вярна. Днес е твой ред за изпитване, после е Силвия Феста. Обикновено Джачи изпитва тези, които имат двойки.
Катинели понечи да се отдалечи, но Палина я дръпна за якето:
— Чу ли я? Хайде, не ти ли е съвестно?!
— Добре де, аз не мога да разбера защо не правите като Джанети, тя ми се обажда вечер, след като си напише упражнението, и го проверяваме заедно. Иначе какво ще научите от тоя латински?
— Теб какво те интересува! Латинският не ни трябва за нищо! Ще си дадеш ли упражнението, или не?
— Не. Джанети да ви го даде.
Палина се тросна:
— Как ли пък не, тя идва винаги последна! След пет минути ще бие звънецът. Хайде, днес за последен път, обещавам!
— Все така казваш. Няма да ти го дам.
— Ама че кучка! — негодуваше Палина. — Хем грозна, хем нахална! Тя затова е толкова злобна, защото никой не й обръща внимание!
— Вземи моето — предложи Баби и извади тетрадката си по латински. — Така ще кажеш, че поне си опитала. Направила си само първата половина и си стигнала до esperavisse. Идея си нямам откъде идва тоя глагол. Половин час рових в речника, накрая ми писна и станах да хапна. Обезмаслено кисело мляко без захар, ужас! По-кисело и от Катинели.