Момичетата се разсмяха. Палина грабна тетрадката и я сложи пред всички.
— Така си е, от учене се пълнее. Ако се бях записала в езиковата гимназия, сега щях да съм с четири кила по-малко.
От големите прозорци на класната стая се виждаха близките поляни. Няколко деца, облечени еднакво, играеха на тревата. Учителката помогна на едно русо момченце да стане, беше изцапало със зелено-бялата си престилка.
Слънцето огряваше дъската. Баби се огледа. Няколко ученички дремеха, Бенучи седеше с ръце под чина и се занимаваше с пицата си. Откъсна едно парче и го лапна. После започна да дъвче, като се правеше на разсеяна. Джачи разказваше за млада жена от миналия век, която изобщо не можела да язди, но решила да опита и… естествено, паднала. Не стана ясно дали се е ударила. Единственото сигурно нещо беше, че някой е написал по този случай нещо като роман.
— Значи одата „На Луиджи Палавичини, паднала от коня“ ще я научите за понеделник…
В дъното на стаята Палина преписваше съсредоточено. Двете й съученички от предния чин се бяха приближили една към друга, за да я прикриват.
— Пст! — повика я Баби.
Палина довърши набързо последните редове, облегна се назад и раздвижи пръстите си, изтръпнали от това надбягване с времето.
— Свърших. Дръж! — Тя подаде тетрадката по латински към предния чин.
Звънецът удари. Джачи затвори дневника.
— Отивам в учителската. Не вдигайте шум.
Момичетата станаха от чиновете си. Две приятелки измолиха разрешение да изтичат до тоалетната и споделиха щастливо общия си порок — цигара Merit, напук на всички, които твърдяха, че това е най-опасната марка.
Джачи се върна и всички седнаха по местата си. Изслушаха внимателно обясненията й за латинската метрика, отбелязаха си ударенията и преписаха едно изречение от дъската. Бенучи не издържа и пак разви пицата. Чу се ужасно шумолене и няколко укоризнени погледа се извърнаха към нея. Тя вдигна рамене — нищо не можеше да направи. Налапа последния залък. Две момичета дъвчеха Vigorsol, мъчеха се да замаскират миризмата на цигари. Трето слушаше спокойно урока. Болките в корема му бяха утихнали.
— За сряда — превод и четене в метрика. Искам да научите правилата за ударенията.
Баби отвори тефтера си и записа темата на домашното. После разлисти страничките назад — празници, рождени дни, бележки от класни работи, отзиви за филми, минали любовни истории… „Марко Т.В.Б.“ Червен флумастер в дъното на страницата. Нарисувано сърчице. Ноември. Да, през ноември тя беше лудо влюбена.
— Мамо, има ли нещо за мен?
— Да, едно писмо. В кухнята е, на масата.
Тя изтичва в кухнята и вижда писмото. От четири месеца са заедно — най-продължителната й връзка. Всъщност единствената й връзка.
„Мила Баби,
В този толкова важен ден (Откриването на Америка? Не, по-важно! Първият човек на Луната? Много по-важно! Откриването на дискотеката «Джилда»? Почти позна! Шегувам се.) се навършват 4 месеца, откакто сме заедно. Реших да ти подаря нещо специално. Готова ли си? Изкарай веспата от гаража. Това е твоята игра «В търсене на съкровището». Съкровище в смисъл на любов… Точно това, което изпитвам към теб.
Марко.“
P.S. Първото послание е:
— Мамо, аз излизам!
— Къде отиваш?
— Трябва да занеса едно нещо на Палина. — Баби си облече якето от еленова кожа.
— Кога ще се върнеш?
— Довечера.
Рафаела се появи на вратата:
— Да не закъснееш за вечеря!
— Ако има нещо, ще ти звънна.
Слезе набързо, но спря на прага и се върна обратно. Целуна майка си и изтича навън. Отвори безшумно вратата на гаража. Изкара веспата и без да я пали, се спусна по нанадолнището. Точно когато завиваше, погледна назад. Рафаела стоеше на балкона, погледите им се кръстосаха.
— Вземи си поне шал…
— Не ми е студено!
Включи на втора. Моторетката спря за миг, после рязко отскочи напред. Баби наведе глава и се провря под бариерата, която Фиоре тъкмо вдигаше услужливо.
Мина по цялата „Корсо Франча“ и стигна до вила „Глори“. Няколко майки разхождаха децата си. Атлетични момчета правеха джогинг. Баби се приближи до третото дърво отляво, в корените му растеше нисък храст. Разгърна го. Под него беше скрита найлонова торбичка с красив шал от син кашмир. Имаше и бележка:
4
Буквален превод:
„Вилата, в която ходиш,
но никога нощем.
Третото дърво отляво.
Ако копнеш там,
ще намериш нещо.
Готова ли си?
Тръгвай!“ — Б.пр.