— Хайде да хванем Глория!
— Магда, помощ!
Светлосините кецове All Star слязоха от веспата и докоснаха леко земята. Глория успя да направи само два скока и веднага падна в ръцете на Сицилианеца. Русата й коса се люшна в странен контраст на фона на тъмните му очи, зле зашитата му вежда и смачкания му нос, който остана без хрущял след едно кроше в мазето на Фиермонти.
— Остави ме, хайде стига!
— Скело, Поло и Бъни се струпаха веднага около него и като се преструваха, че му помагат да подхвърли във въздуха петдесет и петте килограма, гледаха да пипат точно където трябва.
— Престанете, стига!
— Оставете я на мира! — развикаха се останалите момичета.
— Ходили са да празнуват! Добре, сега и ние ще попразнуваме! — Подхвърлиха я отново нагоре.
Макар да беше дребен, Дарио ги избута и хвана Глория за ръката.
— Стига вече, престанете!
— И защо?
Сицилианецът се усмихна и се изправи пред него с разкрачени крака. Избелелите му дънки се изпънаха. Глория затаи дъх, сините й очи се насълзиха от страх.
— Какво ще ми направиш?
Дарио погледна Сицилианеца.
— Разкарай се бе, педал!
При тези думи устните на Сицилианеца се отпуснаха бавно и усмивката му изчезна. Лявата му вежда се приближи до другата, дето беше имала по-малко късмет. Гърдите му се издуха.
— Какво каза?!
Дарио сви юмруци и един от пръстите му изпука. Глория притвори очи. Цигарата на Скело увисна в отворената му уста. Мълчание.
Неочакван рев на мотор раздра въздуха — Степ пристигаше с трясък. В дъното на завоя обърна, после засили и след малко удари спирачки насред групата. На лицето му изгря усмивка:
— Ей, какво става тук?
Глория въздъхна с облекчения. Сицилианецът погледна Дарио, който прегърна приятелката си и се отдалечи. Сицилианецът го проследи с поглед за миг, после отвърна с басов глас:
— Нищо, Степ, тук много се приказва, а никой нищо не върши.
— Искаш ли да се разкършиш малко?
Крачето на мотора се изстреля почти мигновено, едва докоснато. Заби се в земята като сгъваем нож, поемайки тежестта на мощната машина. Степ си съблече якето.
— Приема се участието на конкуренти.
Мина край Скело и като го прегърна, измъкна от ръката му току-що отворената кутия Heineken.
— Здрасти, Ске.
— Здрасти. — Той му се усмихна, щастлив, че е негов приятел. Приличаше на Джон Белуши, бледо копие на актьора. Щеше му се да е нещо повече, но нямаше кураж за това.
Физиономията на Степ се отпусна след дълга усмивка и очите му срещнаха погледа на Мадалена.
— Здравей.
Меките й устни, леко розови и бледи, едва помръднаха. Равните й зъби блеснаха и зелените й очи се опитаха да изразят цялата й любов.
Степ тръгна към нея, а Мадалена нямаше сили да сведе поглед, да помръдне, да направи каквото и да е. Той докосна бузата й и прокара палец по слепоочието й.
— Пази ми го. — Свали своя Rolex Daytona със стоманена верижка и го остави в ръцете й.
Мадалена стисна часовника и го допря до ухото си. Чу леко жужене същото, което слушаше преди няколко дни, докато той спеше, а тя не откъсваше поглед от него. Тогава времето сякаш беше спряло…
Степ се качи на козирката над магазин „Лазарески“ и стъпи върху оградата на кино „Виня Клара“, отскоро прекръстено на „Одеон“.
— Кой е пръв? — Той огледа приятелите си. — Хайде де, какви ги дървите още там?
Изглеждаха странно отгоре. Косата на Поло приличаше на русолява брада, която се е покатерила на тила му. Тъмната четина на Скело беше малко по-дълга, личеше си, че не е един от тях, а и не беше толкова набит. Ходеше на фитнес във Flex Appeal, но само колкото да вдига шум, докато другите тренират. Почти всички имаха невероятни тела. Душа даваха да се изфукат, че бицепсът им е нараснал с още един сантиметър. Бащите им — адвокати, банкери, портиери — не можеха да проумеят тази мания.
— Хайде, качвайте се! Какво, да не чакате писмени покани?
Сицилианеца, Луконе и Поло го последваха с лекота. Последен се качи Скело. За другите това беше детска игра, но за него беше начинание на Меснер.
— О, аз съм вече гроги, ще ви бъда съдия — заяви той и отпи глътка от бирата си, която като по чудо не се разля.
— Готови ли сте?