Выбрать главу

„Дали е разбрал за какво си мисля?“

— Обаче много кофти, а? — провикна се Поло. — Стана късно, иначе можехме да ги вземем от училище!

— Я не ми се прави на отворен…

Вече и мислите му не можеха да останат скрити.

Баби се опитваше да учи. Прелистваше тетрадката си, сменяше станциите на радиото, отваряше и затваряше хладилника… Накрая се озова пред телевизора с шоколадово мляко в ръце. Сърцето й подскачаше всеки път щом звъннеше телефонът. Андреа Паломби се обади на сестра й най-малко три пъти. Ето пак! Животът е толкова несправедлив! Четири обаждания за Даниела, а за нея — нито едно…

Степ похапна у дома заедно с Поло, който изпразни хладилника и похвали кулинарните умения на Мария, а тя с удоволствие наблюдаваше как изчезва ябълковият пай, който беше опекла за Паоло… По-късно си тръгна и Степ препрочете всички комикси на Пациенца, прегледа оригиналите, с които толкова се гордееше, събуди заспалия Поло и му ги показа сигурно за четирийсети път, но той пак ги оцени по достойнство. Наистина бяха големи приятели — толкова големи, че Степ му разреши да ползва телефона. Естествено, Поло не пусна слушалката няколко часа — винаги правеше така, където и да отиде. Особено откакто си хвана гадже. Мечтаеше да свие отнякъде мобилен телефон…

— Брат ми има — отбеляза Степ.

Очите на госта светнаха: след като му изяде пая, защо да не му свие и телефона?

Баби и Дани отидоха на аеробика. Една залязла актриса пресметнала, че хубавият й задник ще носи много повече пари в салона, отколкото на екрана, и се отказала от второразредните филми, за да си отвори спортен салон. Искала да помогне на мъжа си — наскоро фалирал продуцент. Говореше се, че е инвестирала именно парите от този инсцениран банкрут. Едно е сигурно: и двамата имаха хубави задници в пряк и в преносен смисъл…

Степ и Поло пък отидоха в клуба на РАИ и кръстосаха стиковете на зелената маса. После решиха да минат през фитнеса. По пътя срещнаха Скело, Хук и Сицилианеца. Поблъскаха железата, отметнаха две-три упражнения за рамене и гърди… Бездруго нямаха кой знае каква нужда от тренировки.

Баби и Даниела се върнаха вкъщи. Изядоха две големи салати с царевица, придружени от Crispie Roll.

Степ, Поло и другите ометоха няколко пици в „Галето“, пиха бира после някой предложи да отидат на кино. Поло каза, че предпочита да се види с Палина, защото била сама вкъщи. Другите го обърнаха на майтап, а един откровено му завидя. Казаха си „довиждане“ и се разделиха.

Баби и Даниела седяха на дивана заедно с родителите си. Гледаха весел семеен филм по първа програма. Атмосферата беше видимо по-спокойна.

Степ остана сам, размотаваше се с мотора. Тъмни заплашителни облаци се гонеха в небето. Чу се далечна гръмотевица, след малко — още една. Закапаха едри капки, все по-силно. Скоро обувките му Tobacco потъмняха, шибани от дъжда. Якето му се накваси.

Улица „Беваня“. Намали пред безлюдния пазар и спря под навеса на будката. Водата се стичаше по металния ръб. Погледна джинсите си — бяха мокри от коленете надолу. Мина закъсняла кола. Степ запали цигара и неусетно се озова в близката телефонна кабина. Държеше смачканото навито листче.

След малко телефонът в дома на Джервази звънна и Даниела вдигна слушалката, която държеше до себе си на дивана.

— Ало? — Погледна смаяно Баби. Не можеше да повярва на ушите си. — Сега ти я давам.

Беше й достатъчен само един поглед, за да разбере: той е!

Даниела й връчи слушалката, като внимаваше да не се издаде пред майка си. Баби я пое внимателно, сякаш се страхуваше, че треперещите й пръсти ще прекъснат връзката и той ще изчезне завинаги. Доближи я бавно до пламналото си лице.

— Да?

— Здравей. Как си?

Топлият му глас проникна право в сърцето й.

— Добре, а ти?

— Добре. Можеш ли да говориш?

— Един момент, че тук нищо не се чува. — Тя стана от дивана и пеньоарът й се развя след нея.

Рафаела веднага надуши нещо.

— Кой е? — попита тя.

Даниела реагира без капчица колебание:

— Кико Брандели — един от нейните обожатели.

Номерът мина и всички отново се втренчиха в телевизора.