„Дали е разбрал за какво си мисля?“
— Обаче много кофти, а? — провикна се Поло. — Стана късно, иначе можехме да ги вземем от училище!
— Я не ми се прави на отворен…
Вече и мислите му не можеха да останат скрити.
Баби се опитваше да учи. Прелистваше тетрадката си, сменяше станциите на радиото, отваряше и затваряше хладилника… Накрая се озова пред телевизора с шоколадово мляко в ръце. Сърцето й подскачаше всеки път щом звъннеше телефонът. Андреа Паломби се обади на сестра й най-малко три пъти. Ето пак! Животът е толкова несправедлив! Четири обаждания за Даниела, а за нея — нито едно…
Степ похапна у дома заедно с Поло, който изпразни хладилника и похвали кулинарните умения на Мария, а тя с удоволствие наблюдаваше как изчезва ябълковият пай, който беше опекла за Паоло… По-късно си тръгна и Степ препрочете всички комикси на Пациенца, прегледа оригиналите, с които толкова се гордееше, събуди заспалия Поло и му ги показа сигурно за четирийсети път, но той пак ги оцени по достойнство. Наистина бяха големи приятели — толкова големи, че Степ му разреши да ползва телефона. Естествено, Поло не пусна слушалката няколко часа — винаги правеше така, където и да отиде. Особено откакто си хвана гадже. Мечтаеше да свие отнякъде мобилен телефон…
— Брат ми има — отбеляза Степ.
Очите на госта светнаха: след като му изяде пая, защо да не му свие и телефона?
Баби и Дани отидоха на аеробика. Една залязла актриса пресметнала, че хубавият й задник ще носи много повече пари в салона, отколкото на екрана, и се отказала от второразредните филми, за да си отвори спортен салон. Искала да помогне на мъжа си — наскоро фалирал продуцент. Говореше се, че е инвестирала именно парите от този инсцениран банкрут. Едно е сигурно: и двамата имаха хубави задници в пряк и в преносен смисъл…
Степ и Поло пък отидоха в клуба на РАИ и кръстосаха стиковете на зелената маса. После решиха да минат през фитнеса. По пътя срещнаха Скело, Хук и Сицилианеца. Поблъскаха железата, отметнаха две-три упражнения за рамене и гърди… Бездруго нямаха кой знае каква нужда от тренировки.
Баби и Даниела се върнаха вкъщи. Изядоха две големи салати с царевица, придружени от Crispie Roll.
Степ, Поло и другите ометоха няколко пици в „Галето“, пиха бира после някой предложи да отидат на кино. Поло каза, че предпочита да се види с Палина, защото била сама вкъщи. Другите го обърнаха на майтап, а един откровено му завидя. Казаха си „довиждане“ и се разделиха.
Баби и Даниела седяха на дивана заедно с родителите си. Гледаха весел семеен филм по първа програма. Атмосферата беше видимо по-спокойна.
Степ остана сам, размотаваше се с мотора. Тъмни заплашителни облаци се гонеха в небето. Чу се далечна гръмотевица, след малко — още една. Закапаха едри капки, все по-силно. Скоро обувките му Tobacco потъмняха, шибани от дъжда. Якето му се накваси.
Улица „Беваня“. Намали пред безлюдния пазар и спря под навеса на будката. Водата се стичаше по металния ръб. Погледна джинсите си — бяха мокри от коленете надолу. Мина закъсняла кола. Степ запали цигара и неусетно се озова в близката телефонна кабина. Държеше смачканото навито листче.
След малко телефонът в дома на Джервази звънна и Даниела вдигна слушалката, която държеше до себе си на дивана.
— Ало? — Погледна смаяно Баби. Не можеше да повярва на ушите си. — Сега ти я давам.
Беше й достатъчен само един поглед, за да разбере: той е!
Даниела й връчи слушалката, като внимаваше да не се издаде пред майка си. Баби я пое внимателно, сякаш се страхуваше, че треперещите й пръсти ще прекъснат връзката и той ще изчезне завинаги. Доближи я бавно до пламналото си лице.
— Да?
— Здравей. Как си?
Топлият му глас проникна право в сърцето й.
— Добре, а ти?
— Добре. Можеш ли да говориш?
— Един момент, че тук нищо не се чува. — Тя стана от дивана и пеньоарът й се развя след нея.
Рафаела веднага надуши нещо.
— Кой е? — попита тя.
Даниела реагира без капчица колебание:
— Кико Брандели — един от нейните обожатели.
Номерът мина и всички отново се втренчиха в телевизора.