— Какво става?
— Майка ми! — Тя посочи пежото на Рафаела, спряно срещу стълбището на „Фалкониери“. Погледна часовника си. Оставаха няколко минути до един и половина. — Чао, ще ти се обадя следобед.
Целуна Степ и се отдалечи, като пристъпваше наведена между паркираните коли.
Рафаела вдиша лявата си ръка и я разгледа. След малко вдигна пиличката, която държеше в дясната си ръка. Баби разбра — оправяше си маникюра. Обърна се надясно, към дъното на улицата. Степ го нямаше. Усмихна се. Кой знае какво си е помислил за нея! Реши да му се обади по-късно.
Изведнъж се сети, че не може да го направи — не знаеше номера му. Не знаеше дори къде живее. Звънецът би и долните класове се появиха на стълбището. Втори звънец. Сега излизаха по-големите. Едно момиче я погледна с любопитство и Баби му направи знак да мълчи. То веднага разбра — всички тук бяха свикнали с тайните.
Най-после дойде ред на нейния клас. Баби се надигна полека. Майка й още не гледаше. Сега е моментът!
Тя излезе от скривалището си и невъзмутимо се присъедини към колоната от момичета.
— Баби! — Палина се завтече към нея. — Какво стана? Видя ли те някой?
— Не, всичко е точно.
Палина й подаде един лист.
— Ето, това са домашните, които ни дадоха. Отбелязала съм и изпитванията. Направо можеш да ме вземеш за секретарка. При теб как беше?
— Супер! — Баби пъхна листа в чантата си и се усмихна щастлива.
— Нека позная: закуска в „Еуклиде“ на улица „Виня Стелути“. Капучино и паста със сметана.
— Да, само че в бара на улица „Фламиния“.
— После препускане до Фреджене и бурен секс на плажа.
— Не позна!
— Не познах за кое?
— За едно от двете…
Всъщност не позна и за двете. Баби се качи в колата и заряза приятелката си там, пред училището, да се пръсне от любопитство.
— Здрасти, мамо.
Положението изглеждаше спокойно.
— Здравей. Как мина?
— Добре.
Пристигна и Даниела.
— Джована каза, че вече ще се прибира сама…
Новината изпълни всички с радост и пежото потегли.
На светофара пред площад „Еуклиде“ Баби усети, че нещо я боцка, и провря пръсти под блузката си — на сутиена й се беше закачил житен клас. Измъкна го и го мушна в тефтера си. После погледна скришом тази малка голяма тайна. Усмихна се.
Като светна зеленото, изведнъж видя Степ. Беше там, от другата страна на площада, смееше се и размахваше… нейното английско знаме! Как е попаднало в него?! В този миг Баби разбра: „Степ е същият като Поло!“ — Удиви се, че не го е проумяла по-рано.
Беше влюбена в крадец.
41.
Първото „а“ беше прекалено дебело, второто — с твърде дълга опашка, после — много ниско, накрая целият подпис стана неестествено тънък… Баби опита отново. Изписа няколко листа от тетрадката по математика. Накрая резултатът й се стори приемлив.
— Дани! Според теб това може ли да мине за подписа на мама?
Даниела огледа критично последния опит.
— Фамилията трябва да е по-разтеглена. И „д“-то е прекалено тънко. Мама го пише така…
— На мен ми изглеждат еднакви.
— Ами прави каквото знаеш. Защо ме питаш, като и без това няма да ме послушаш?
Баби отвори бележника си на страницата с извинителните бележки. Отбеляза датата, а там, където трябваше да се посочи причината за отсъствието, написа „здравословни проблеми.“ Оставаше само подписът. Опита още веднъж на един лист. Този път стана добре, почти съвършено, дори майка й нямаше да познае. „Значи мога да фалшифицирам и чекове… Или може би не.“ Добре че първият час беше при математичката Бои. Очила с дебели стъкла, неизменна широка усмивка… Веднъж Бои каза, че е загубила контролните на класа, и помоли момичетата да не я издават. Палина беше сигурна, че е изкарала поне четири и че „тая лъже нарочно“. Смяташе, че всички учители са против нея.
Баби затвори бележника и изпита неясна тревога. Математичката със сигурност нямаше да се усъмни в подписа, само че вторият час беше при Джачи.
42.
По-късно родителите й излязоха и Степ дойде да я вземе. Довлече цялата тайфа — Скело, Луконе и Карла, Дарио и Глория, Сицилианеца, Хук, Поло и Палина и някакви непознати момчета в един голф. Тръгнаха към „Прима Порта“, после завиха надясно към Фиано. Като пристигнаха, Баби беше измръзнала. Мястото се казваше „Ил Колонело“ и изглеждаше доста евтино. Седнаха, келнерът дойде да вземе поръчката. Бяха петнайсет човека и постоянно променяха решенията си, само Баби от самото начало си избра една салата.