— Я стига, не ни е за пръв път! Досега не са ни хванали, така че гледай да не ни издъниш.
— А не ти ли пука за хората от ресторанта? Готвят ти, слагат ти да ядеш, а ти…
— Какво аз, нали всичко си изядох!
Явно нямаше смисъл. Баби погледна нагоре — звездите трептяха в небето, малки прозрачни облачета галеха луната. Всичко щеше да е прекрасно, ако…
— Ей, Степ! — Беше Луконе. Зад него седеше една обемиста блондинка на име Карла. — Плащам петдесетачка, ако стигнеш пръв до центъра на едно колело.
— Дадено!
Моторът на секундата се изправи и Баби едва не се търкулна на асфалта. „О, не… Не мога повече…“ Поне не беше с главата надолу!
— Степ! Степ! — запротестира тя. — Престани!
Той отпусна газта и предното колело плавно докосна земята. Луконе закрещя победоносно.
— Какво те прихвана?! — Кресна й Степ.
— Стига с тия изпълнения! Не мога повече, разбра ли! Искам нормален, спокоен живот! Искам да си плащам вечерята! Не искам да слушам как някой седи гол с нож между краката! Мразя насилието, мразя биячите, мразя простаците! Мразя ги!
Помълчаха малко и тя сякаш се успокои. Тогава той започна да се смее.
— Какво толкова смешно има?
— Аз пък знаеш ли какво мразя?
— Какво?
— Мразя да губя, а току-що изгорях с цяла петдесетачка!
43.
Пред бензиностанцията на площад „Еуклиде“ един дангалак с ръце в джобовете се заливаше от смях пред някакъв дребосък, който подскачаше около него и не спираше да говори. Цяла тумба момичета и момчета слушаха разказа му, беше адски забавен. Трябваше да стане актьор, вместо да се забие да учи икономика и търговия.
Малко по-встрани, пред магазин „Пандемониум“, от една червена тойота „Корола“ слезе чернокосо момиче със съвършени крака, черно сако и плисирани бермуди от лъскава коприна. Беше по-пленително от рекламен клип — но когато слезе той, магията изчезна. Доста оредяла коса, бирено шкембе — определено не ставаше за реклама. Срещу будката за вестници беше спряла камионетка, двама карабинери отегчено проверяваха документите на няколко момчета. Тук-там потегляха моторетки, малки и големи се отправяха на групички към поредния купон, после пристигаше някой закъснял или друг, отскочил да хапне, за да убие време, докато чака родителите му да освободят терена. Прелетя кола, свиреща с клаксон, русо момиче подаде глава от прозореца й и помаха на някого, после изчезна по улица „Сиачи“. Мургава ученичка влезе в магазина за цигари, друга се гушеше в прегръдките на момче, възседнало мотоциклет Peugeot. Смееха се и поглеждаха към приятеля си, който от половин час бърбореше по телефона.
— Хайде стига, зарежи я тая…
Един арабин, седнал на външна масичка, пиеше евтино вино и се чудеше какво прави тук. От близкия хотел „Рокси“ наизлязоха шумни туристи. Лъскава кола спря пред будката за вестници и паркира в средата на улицата. Друга зад нея нервно нададе вой с клаксона.
— Майната ти, има място да мине и камион! — кресна нахалникът, вместо да се извини.
После един след друг заприиждаха те. Някои се качиха на тротоара, други паркираха пред спуснатата решетка на „Еуклиде“. Баби слезе от мотоциклета на Степ, отметна коса и в този момент до нея се приближи Палина:
— Яко, а?
— Кое?
— Ами това, че избягахме, без да платим.
— Изобщо не беше забавно.
— Ти пък, какво толкова…
— Как какво, това е кражба! Да ядеш, без да платиш, си е кражба!
— Да бе, една чиния тортелини — кражбата на века!
— Защо се правиш, че не разбираш?
Неочаквано една ръка я потупа по рамото и Баби се обърна. Мадалена. Хилеше се и дъвчеше дъвка.
— Слушай какво ще ти кажа: повече няма да идваш тук!
— Защо пък да не идвам?
— Защото не те искам!
— Никъде не пише, че това място е твое. — Баби се извърна към Палина, но я изненада силен удар в гърба.
— Ти май не разбираш от дума. Омитай се казах! — настоя Мадалена.
— Коя си ти бе? Какво искаш от мен?
— Ей сега ще ти кажа коя съм! Аз съм тая, дето ще ти размаже фасона! — Мадалена поруменя от гняв и изкрещя на една педя от лицето й: — Сега разбра ли коя съм?
Всички млъкнаха в очакване.
— Разкарай се, не обичам площадните изпълнения.
— А, не обичаш, така ли било! Ами стой си вкъщи тогава!