„Откъде са го взели? Сигурно са го откраднали.“ Реши да не мисли за това и отново отпи, този път по-уверено. За малко да се задави. Шампанското й потече през носа и Степ се разсмя. Изчака я да се съвземе и заплуваха заедно към отсрещния край на басейна, където един голям храст ги скри от луната. През клоните му проникваха сребърни отражения, които скоро се изгубиха в мократа й коса. Степ я целуна, голите им тела се сляха. Обгърнати от хладката вода, те търсеха топлината в себе си, опознаваха се, разделяха се и отново се събираха. По едно време той се обърна, заплува нанякъде и се върна с нова плячка.
— Тази още е пълна. — Подаде й нова бутилка.
Баби пое няколко глътки и й стана още по-приятно. Потърси устните му, струваше й се, че лети. Степ я сграбчи, завъртя я около себе си. Тя отвори очи. Лекият тласък на течението галеше дясната й буза, нахални пръски стигаха до устата й. Обзе я желание да се смее, високо в небето светли облаци се носеха над безкрайната синева. Обгърна широките му рамене и го целуна със страст. Той погали косата й, гладкото й лице. После слезе надолу по шията, по гърдите, настръхнали от студ и вълнение, и продължи дотам, където я докосна днес следобед. Тя го притисна по-силно, заби брадичка в рамото му и притвори очи. Една полупразна бутилка се носеше във водата, потъваше и изплуваше. Баби си помисли за посланието, скрито в нея: „Помощ! Не ме спасявайте…“ — После стисна клепачи и потрепери, но не от студ. Обзеха я хиляди емоции и в този миг разбра, че е претърпяла корабокрушение.
— Баби! Баби! — Някой я раздруса безмилостно.
Даниела.
— Не чу ли будилника? Хайде, че закъсняваме!
Тя се обърна в леглото. Спомни си изминалата нощ. Степ, когото тайно преведе из къщата. Бягството, къпането в басейна. Шампанското. Той и тя във водата. Ръката му. Да не би да си е измислила всичко? Докосна косата си, беше съвършено суха. „Жалко, сънувала съм. А беше толкова хубаво!“ Извади ръката си изпод завивката и потърси опипом радиото. Зазвуча една прастара песен на Simply Red.
Чувстваше се замаяна, а най-странното беше, че я болеше главата. Придърпа стола, за да се облече. Униформата й беше там, но останалите неща ги нямаше. „Ама че работа, забравила съм да ги приготвя. Може би наистина се променям, ще стана като Палина…“ Отвори първото чекмедже и извади един сутиен. После, докато ровеше за бикини, се натъкна на приятна изненада: скрит в един найлонов плик, там се мъдреше мокрият й комплект! „Значи е истина…“ Като се облече, реши: никога, никога няма да му позволи да стигне докрай.
Успокоена, Баби среса косата си и излезе от стаята.
46.
Джачи влезе в залата за родителски срещи, няколко майки я поздравиха. Непознато момче с тъмно яке и черни очила се беше изтегнало неприлично на едно кресло. Десният му крак беше преметнат през страничната облегалка, в ръката му димеше цигара.
— Извинете!
Момчето се престори, че не я чува. Джачи повиши тон:
— Извинете!
— Да?
— Не знаете ли да четете? — попита тя и посочи табелката, на която пишеше, че пушенето е забранено.
— А, не бях забелязал. — Степ хвърли фаса на пода и го размаза с обувката си.
Учителката се ядоса.
— Вие какво правите тук?
— Чакам госпожица Джачи.
— Аз съм госпожица Джачи. На какво дължа посещението ви?
— А, вие ли сте? Тогава извинявайте за цигарата. — Той се настани по-прилично в креслото. — Исках да поговорим за Барбара Джервази. Вижте какво, госпожице, тя е много чувствителна, а родителите й са големи бастуни. Заради вас я наказват, не я пускат навън и в крайна сметка аз съм прецакан. Това не ми харесва. Разбирате ме, нали?
Джачи побесня. Как си позволява тоя да й говори така?!
— А вие какъв се явявате? Да не би да сте й роднина?
— Да кажем, че съм й гадже.
Чак сега се сети къде го е виждала. Това беше момчето, с което Баби избяга от училище! Бяха говорили дълго за него… тя и майка й. „Горката жена. Тоя тип е опасен…“
— Напуснете веднага или ще извикам полиция!
Степ се изправи и с усмивка пое към вратата.
— Аз дойдох само да поговорим, но явно няма да стане. С вас просто не може да се говори. — Доближи се до нея, сякаш искаше да й довери някаква тайна. — Я да видим дали ще разберете тази дума, госпожице. Внимавайте добре: Пепито.
Джачи пребледня. Не вярваше на ушите си.
— Виждам, че ме разбрахте. В живота всичко е въпрос на изказ, нали, госпожице? Дръжте се разумно и той ще бъде добре. И не забравяйте: Пепито.