— Дадено.
Клаудио седеше на масата и притеснено въртеше в ръка кутия цигари.
— Играл ли си американски билярд? — попита го Степ. — Хайде, не се бой! Тия са въздухари!
— Не, благодаря. По-добре да поговорим.
— Само една игра. Ако ни бият, аз плащам.
— Проблемът не е в парите…
— Какво става, ще играете ли? — поинтересува се Франческа. — Супер, ще дойда да викам за вас.
Тогава Клаудио не издържа:
— Добре, но само една игра!
— Така те искам.
Бразилката го хвана под ръка и го поведе към залата.
Топките вече бяха наредени на зелената маса. Едното момче махна триъгълника, другото ги разпръсна с решителен удар.
Степ вкара пръв. Ония също вкараха две топки, третата беше на косъм. Дойде ред на Клаудио. Кратко прицелване и… пълен провал. Той запали цигара. Франческа му донесе уиски. Малките й твърди гърди стърчаха под тъмната тениска. Отново дойде негов ред. Този път беше много по-добре!
— Браво бе! — Степ го потупа по рамото.
Бащата на Баби се огледа усмихнат, после отпи още една глътка уиски и залегна над масата. Съсредоточи се. Чукна леко бялата топка вляво, тя улучи ръба и продължи надолу. Съвършен удар. Франческа изръкопляска. Клаудио навлажни кредата с върха на езика си и я прокара бързо по щеката.
— Едно време наистина бях добър!
Продължиха да играят. Степ също вкара няколко топки, но противниците им имаха повече късмет. Остана им само една червена топка.
Клаудио зае позиция и угаси фаса си. Положението никак не беше добро. Тринайсетата топка беше доста близо до крайния отвор, но десетата се беше озовала почти в средата на масата… „Откога не съм играл? — Последна глътка уиски. Очите му срещнаха погледа на Франческа. — От много години. Поне от толкова, на колкото е това момиче.“ Почувства се леко замаян. Опря ръка на масата, намести щеката между палеца и показалеца си и я плъзна. После закова поглед върху бялата топка. Беше там, неподвижна, студена. Чакаше го. Той пое дълбоко дъх. Още един опит и… удар! Перфектно. Страничен борд, докосване до номер тринайсет.
Тогава бялата топка се задвижи. „Бързо, прекалено бързо! Спри, спри!“ Мина пред номер десет и застина отвъд средата на масата, предизвикателна и жестока. Двамата фукльовци се спогледаха. Единият повдигна вежди, другият въздъхна доволно. От тази позиция ударът беше наистина невъзможен.
Клаудио обикаляше масата, преценяваше разстоянията. „Трудна работа.“ Трябваше да направи цели четири удара!
— Какво ти пука, опитай!
Той се обърна. Степ стърчеше зад него, четеше му мислите.
— Да, но четири удара…
— Е, какво толкова, най-много да паднем…
— Вярно, най-много да паднем.
Вече беше пиян. Мина от другата страна, натърка щеката с креда и удари без капчица колебание. Бялата топка сякаш полетя по масата. „Един.“ Клаудио си помисли за всички онези следобеди, които беше прекарал в игра на билярд. „Два“. За приятелите от едно време, с които бяха почти неразделни. „Три…“ За момичетата, за парите, които тогава все не достигаха. „Четири!“ За отминалата младост, за Франческа, за нейните седемнайсет години… В този момент бялата топка докосна десетата — силно, уверено, точно.
Глух шум. Топката излетя напред и изчезна в централния отвор.
— Улучих!
Бялата топка се озова срещу първата жълта и Клаудио я вкара с изключително лесен удар.
— Победа! — Той награби Франческа, повдигна я и без да иска се блъсна в едно от момчетата.
— Ей, я не ми се мотай в краката! — То го удари в масата и стисна реверите на сакото му. — Ти ’що се правиш се на луд, бе? „Не съм играл от толкова години…“
— Пусни го! — намеси се Степ, но оня се направи, че не чува. — Казах да го пуснеш!
Неочаквано Клаудио се почувства свободен, сакото му беше отново широко. Пое си дъх, а насилникът се озова залепен за стената. Степ го държеше за гърлото.
— Ти какво, оглуша ли? Не си играй с мен! Хайде, давай парите!
Другият се приближи и му връчи банкнотите.
— Обаче ти ни излъга. Тоя е десет пъти по-добър от Поло.
— Аз откъде да знам, че е добър!
След минута двамата победители напуснаха залата за билярд. На бара Клаудио обърна още една чаша уиски, този път — за да надвие уплахата.