— Винаги.
— А, така ли? Не забравяй, че дойдох само за да ти направя услуга.
Качиха се на втория етаж, където Баби се грижеше за Джулио Мариани — момченце на пет годинки със светла коса и много бяла кожа.
— Здрасти! — Степ я целуна.
Тя се изненада, като видя, че не е сам. Поло измърмори нещо, което трябваше да е поздрав, и седна на дивана до детето. Смени канала — търсеше нещо по-интересно от тъпия анимационен филм. Естествено, Джулио започна да мрънка.
— Чакай, чакай, сега почва най-хубавото. Идват летящите костенурки.
Джулио повярва и загледа заедно с него „Процесът в понеделник“.
Баби отиде в кухнята, следвана по петите от Степ.
— Тоя защо го доведе?
— Ами… той обича децата, искаше да се запознае с Джулио.
— Да бе. И още с влизането го разрева.
— Добре, доведох го, за да остана с теб насаме, това е истината. Сега може ли да се съблечем? — Той се ухили и я издърпа зад първата врата, която успя да отвори.
Баби се противеше, но целувките му я убедиха и двамата се озоваха върху нечие тясно легло.
— Ох!
Степ опипа гърба си — острия ръб на танк го беше ранил между плешките. Той го хвърли със замах на килима, избута на пода войниците и разглобяемите чудовища, после притвори вратата с крак и се отдаде на любимата си игра. Погали косата й, ръката му пробяга бързо по деколтето на блузката й и я разкопча. Повдигна сутиена й и целуна кожата й, бяла и нежна. Сега пък нещо го убоде по врата.
— Ох!
В полуздрача я видя да се смее — държеше странна кукла с разперени остри уши. Този невинен смях го порази още повече.
— Ей, заболя ме!
— Не можем да останем тук, това е стаята на Джулио. Представяш ли си, ако влезе!
— Няма да влезе, нали Поло е с него…
Отново потъна между гърдите й. Тя зарови пръсти в косата му и се подчини.
Поло ръфаше някакъв сандвич, който беше намерил в кухнята, и надигаше ледена бира. По едно време Джулио скочи от дивана.
— Ти къде?
— Отивам си в стаята.
— А-а, не! Никъде няма да ходиш!
— Искам! — Детето пак понечи да тръгне, но Поло го дръпна за червения вълнен пуловер и го настани до себе си, като притисна корема му с лакът.
— Пусни ме! Пусни ме! — захленчи Джулио.
— Тихо, че детското почва!
— Лъжеш! — Малкият хвърли поглед към телевизора, видя образа на Бискарди и ревна с все сила.
Тогава Поло го пусна.
— Искаш ли бира? Много е хубава, пият я само големите.
В първия миг Джулио сякаш се заинтересува от предложението, сграбчи бутилката и отпи една глътка.
— Не ми харесва!
— Чакай сега да видиш какво ще ти дам.
След няколко минути наследникът на семейство Мариани си играеше щастлив и доволен с букет благоуханни балони. Колко малко му трябва на едно дете — само два-три презерватива.
Поло се обърна. От стаята вече не идваше никакъв звук. Стана му скучно и той се хвана за телефона.
В полумрака на тази стая, пълна с играчки, Степ галеше раменете й, а Баби стоеше с притворени очи, доброволна пленница на въздишките му. Хвана нежно ръката й, разтвори я, целуна я по дланта и я положи върху разголената си гръд. Отначало това сякаш я стресна. „О Боже, не мога да го направя…“ Степ продължаваше да я целува по шията, зад ушите. Опитните му пръсти я докосваха като меки вълни и тя се остави на това течение. Постепенно събра смелост и понечи да го погали. Той я притисна към себе си, за да й вдъхне увереност. Ръката й се плъзна по кожата му. Усети корема му, силните мускули. Озова се сред късите къдрави косми и после се мушна под джинсите. Спря върху първото копче и в този момент, кой знае защо, в ума й изникна Палина. Представи си как й разказва всичко това. Тази мисъл й даде смелост и златистото копче се изтръгна от илика с лек шум…
Оттам нататък всичко беше много по-лесно. Сякаш си бяха казали всичко, бяха го приели. И двамата знаеха какво става. Дойде ред на второто копче, после — на третото… Краищата на джинсите се раздалечаваха, все по-свободни. Степ се откъсна внимателно от нея, отметна глава назад, но Баби го настигна веднага, за да се скрие смутена в целувката му. Наблизо се тресна врата… и изведнъж магията изчезна.
— Какво беше това? — Баби се надигна.
— Откъде да знам! Хайде, ела тук.
Той я притегли отново към себе си.
Нов трясък. Този път нещо се счупи.