– Това усложнява положението – каза Грегсън. – Господ ми е свидетел, че и досега си беше сложно.
– Значи сте сигурен, че не го опростява? – подхвърли Холмс. – Нищо няма да научите, като го гледате втренчено. Какво намерихте в джобовете?
– Събрали сме всичко ей там – отвърна Грегсън и посочи предметите, отрупани безредно на едно от по-долните стъпала на стълбите. – Златен часовник, купен от Баро в Лондон. Златна верижка, много тежка и масивна. Златен пръстен с масонски знак. Златна игла за вратовръзка, изобразяваща глава на булдог с рубини за очи. Юфтен калъф за визитни картички с визитки на Инок Дж. Дребър от Кливланд, което отговаря на инициалите върху бельото – И.Д.Д. Нямаше портфейл, но наличните пари възлизат на седем лири и тринайсет шилинга. Джобно издание на „Декамерон“ от Бокачо с името Джоузеф Стангърсън, изписано върху форзаца. Две писма: едното адресирано до И. Дж. Дребър, другото до Джоузеф Стангърсън.
– На какъв адрес?
– Улица „Странд“, Американска банкова агенция, до поискване. И двете писма са от параходната компания „Гион“ във връзка с отплаването на техни кораби от Ливърпул. Явно клетникът се е готвел да се връща в Ню Йорк.
– Събрахте ли някакви сведения за другия мъж, за Стангърсън?
– Веднага пристъпих към това, сър – каза Грегсън. – Изпратих обявление на всички вестници, а един от хората ми отиде в Американската банкова агенция, но още не се е върнал.
– Известихте ли Кливланд?
– Телеграфирахме тази сутрин.
– Какво съдържаше запитването?
– Просто описахме обстоятелствата и добавихме, че ще се радваме на всякаква информация, която би могла да ни е от полза.
– Не поискахте ли да ви съобщят подробности по въпрос, който ви се струва от решаващо значение?
– Запитването беше за Стангърсън.
– И нищо повече? Няма ли обстоятелство, обединяващо целия този случай? Няма ли да телеграфирате отново?
– Казах каквото имах да казвам – обидено отговори Грегсън.
Шерлок Холмс леко се усмихна и тъкмо се готвеше да подхвърли нещо, когато Лестрейд, намиращ се в предната стая, докато този разговор се водеше в хола, отново се появи на сцената, доволно и важно потривайки ръце.
– Господин Грегсън – каза той, – току-що направих извънредно голямо откритие. Щеше да ни убегне, ако не бях огледал внимателно стените.
Очите на човечеца проблясваха – явно се мъчеше да прикрие, че ликува, задето е взел връх над колегата си.
– Елате! – извика той и се втурна обратно в стаята, чиято атмосфера изглеждаше малко по-ведра след изнасянето на обитаващия я мъртвец. – А сега стойте тук!
Лестрейд драсна клечка кибрит върху подметката на обувката си, запали я и я поднесе към стената.
– Гледайте! – победоносно каза той.
Вече споменах, че на места тапетите бяха ръзкъсани. Точно в този ъгъл на стаята имаше отлепено голямо парче и се виждаше жълтият правоъгълник на грубата мазилка. На голата стена бяха изписани пет кървавочервени букви.
– Какво ще кажете? – извика детективът с тон на уличен търговец, който хвали стоката си. – Изпуснато е, защото се намира в най-тъмния ъгъл на стаята и никой не се е сетил да огледа и тук. Убиецът – бил той мъж или жена – го е написал със собствената си кръв. Вижте, стената се е изцапала от течащата кръв. Това поне изключва предположението за самоубийство. Защо е избран именно този ъгъл за надписа? Ще ви обясня. Погледнете свещта над камината. Тогава е била запалена и в такъв случай в ъгъла е било най-светло, а не най-тъмно от цялата стая.
– И какво значение има, че все пак си го открил? – попита пренебрежително Грегсън.
– Как какво?! Ами убиецът, бил той мъж или жена, се е канил да изпише името Рейчъл, но е бил обезпокоен и не го е завършил. Помнете ми думата, когато с времето този случай се изясни, ще се появи свързана с него жена на име Рейчъл. Присмивайте се колкото си искате, господин Шерлок Холмс. Може да сте много хитър и умен, но в крайна сметка старото куче най-добре подушва следата.
– Искрено ви моля да ме извините – каза моят другар, който бе предизвикал гнева на човечеца с неудържимия си смях. – Наистина ваша е заслугата, че пръв от нас открихте написаното, което, както казвате и както по всичко си личи, несъмнено е излязло изпод ръката на другия участник в снощната тайнствена история. Нямаше кога да разгледам стаята, но сега, с ваше позволение, ще го сторя.
Докато говореше, Холмс измъкна от джоба си ролетка и лупа. Въоръжен с двата инструмента, той безшумно тръгна из стаята – някъде спираше, другаде коленичеше, а веднъж дори се просна по корем. Така бе погълнат от заниманието си, че сякаш забрави за нашето присъствие – през цялото време си мърмореше под нос и непрекъснато поддържаше потока от сипещи се възклицания, стонове, подсвирквания и тихи възгласи, с които се насърчаваше и обнадеждаваше. С поведението си той неудържимо ми напомняше на чистокръвна, добре обучена хрътка, която се мята из гъсталака и нетърпеливо скимти, докато надуши изгубената диря. Търсенията му продължиха двайсетина минути или малко повече – измерваше с най-голямо старание разстоянията между следи, които според мен бяха напълно невидими за очите, и понякога използваше ролетката, за да мери по стените все по същия будещ недоумение начин. На едно място внимателно събра и сложи в плик купчинка сив прах от пода. Накрая се взря с лупата в думата върху стената, като огледа придирчиво, до най-малката подробност, всяка буква. Най-после бе удовлетворен и прибра ролетката и лупата обратно в джоба си.