– Казват, че гениалността се изразява в умението на човек да полага безкрай усилия – подхвърли Холмс с усмивка. – Определението е много лошо, но подхожда за работата на детектива.
Грегсън и Лестрейд бяха наблюдавали с доста голямо любопитство и известна доза презрение извършените от колегата им любител маневри. Те явно не съумяваха да оценят факта, който аз започнах да осъзнавам: че и най-дребните неща, вършени от Холмс, винаги са насочени към някаква определена практическа цел.
– Какво е мнението ви, сър? – попитаха и двамата.
– Ако реша да се натрапя с помощта си, значи да омаловажа заслугите, които имате за този случай – подхвърли Холмс. – Толкова добре се справяте, че би било жалко да се намесва един външен човек – добави той с глас, в който се криеше бездна от сарказъм. – Ако ме осведомявате как върви разследването, с радост съм готов да ви помагам с каквото мога. А междувременно бих искал да поговоря с полицая, открил трупа. Бихте ли ми дали името и адреса му?
Лестрейд надникна в бележника си.
– Казва се Джон Ранс. Дежурството му е приключило. Можете да го намерите на „Одли Корт“ 46 в Кенингтън Парк Гейт.
Холмс си записа адреса.
– Да тръгваме, доктор Уотсън – обърна се той към мене. – Ще отидем да го потърсим. Нека ви кажа нещо, което би допринесло за разследването – продължи той вече към двамата детективи. – Извършено е убийство и убиецът е мъж. Бил е висок над шест стъпки, в разцвета на силите си, с малки за този ръст нозе, обут в груби обувки с тъпи носове и е пушил пура марка „Тричинополи“6. Пристигнал е тук заедно с жертвата си с кабриолет, теглен от кон с три износени подкови и една нова на предния ляв крак. Вероятно с червендалесто лице, а ноктите на дясната му ръка са изключително дълги. Тези указания не са кой знае колко, но могат да ви бъдат от полза.
Лестрейд и Грегсън се спогледаха и скептично се усмихнаха.
– Ако човекът е бил убит, как е станало това? – попита първият.
– С отрова – ограничи се да каже Холмс и тръгна да излиза. – Има и още нещо, Лестрейд – обърна се и добави той вече на прага. – Написаното на стената се чете „рах“, това е „мъст“ на немски. Така че не си губете времето да търсите госпожица Рейчъл.
И с тази последна унищожителна реплика Холмс излезе, като остави двамата съперници със зяпнали усти.
6 По името на град Тиручирапали в Мадрас, Индия.
Глава 4
Какво имаше да Разкаже Джон Ранс
Когато си тръгнахме от „Лористън Гардънс“ 3, беше един часът. Шерлок Холмс ме поведе към близкия телеграф, откъдето изпрати дълга телеграма. После повика кабриолет и нареди на кочияша да ни откара до адреса, даден от Лестрейд.
– По-добро от непосредствените доказателства няма – подхвърли той. – Всъщност аз премислих изцяло случая, но нищо не пречи да узнаем каквото може да се узнае.
– Изумявате ме, Холмс – казах аз. – Положително не сте чак толкова убеден във всичките изброени от вас подробности, макар че давате вид да е така.
– Няма място за грешка – отвърна той. – Първото, което забелязах още с пристигането, беше двойната диря, изровена от кабриолет близо до бордюра. Като се има предвид, че от седмица до снощи не е валяло, излиза, че колелата са оставили такива дълбоки отпечатъци едва през нощта. Личаха и следите от конски копита: едното беше очертано много по-ясно от останалите три, сиреч подковата е нова. Щом като кабриолетът се е появил още по време на дъжда, а не е стоял там в утринните часове, както ме уверява Грегсън, значи се е появил през нощта и следователно е докарал двете лица в къщата.
– Изглежда много просто – съгласих се аз, – но как преценихте височината на втория мъж?
– Е, в девет от десет случая височината на човек може да се пресметне по дължината на крачката му. Изчисленията са много прости, но няма смисъл да ви отегчавам със сметки. Както върху глинестата почва навън, така и върху прашния под вътре имаше следи от стъпките на този приятел. При това разполагах с възможност да проверя верни ли са изчисленията ми. Когато човек пише на стена, той инстинктивно го прави над равнището на очите си. В случая написаното беше на малко повече от шест стъпки над земята. От просто по-просто.