– Беше един страшно пиян човек – рече той. – И щеше да се окаже в участъка, ако нямахме толкова работа.
– А лицето му, облеклото му? Обърнахте ли им внимание? – нетърпеливо се намеси Холмс.
– Бих рекъл, че им обърнах внимание, понеже се наложи да му попреча да падне, изправихме го двамата с Мърчър. Беше височък и червендалест, с шал, увит около долната част на лицето...
– Достатъчно – извика Холмс. – И какво стана с този човек?
– Както бяхме заети, оставаше само да се погрижим и за него – каза полицаят с обида в гласа. – Ловя се на бас, че благополучно се е прибрал у дома.
– А как беше облечен?
– С кафяв балтон.
– Държеше ли камшик в ръка?
– Камшик ли? Не.
– Сигурно не го е взел със себе си – промърмори другарят ми. – А след това нито чухте, нито видяхте да минава кабриолет?
– Не.
– Ето ви половин лира – каза Холмс, изправи се и си взе шапката. – Струва ми се, Ранс, че никога няма да се издигнете в службата. Главата трябва да ви е от полза, а не само да служи за украса. Могъл сте снощи да си осигурите сержантски чин. Човекът, когото сте държали в ръце, притежава ключа към загадката, него търсим и аз, и полицията. Няма смисъл да спорим по въпроса сега, вярвайте ми, че е така. Да вървим, докторе!
Тръгнахме заедно към кабриолета, оставяйки човека, дал ни сведенията, изпълнен със съмнения и явно обезпокоен.
– Безнадежден тъпак! – с горчивина каза Холмс, когато пътувахме към дома. – Само си помислете какъв невероятен късмет е имал, а нищо не е направил.
– Но аз още не съм наясно. Вярно, че описанието на човека отговаря на вашата представа за второто действащо лице в загадката. Но защо му е трябвало да се връща в къщата след като си е тръгнал? Престъпниците не постъпват така.
– Пръстенът, човече, пръстенът! За него се е върнал. Ако не намерим друг начин да го хванем, винаги можем да използваме пръстена за стръв. Ще влезе в клопката, докторе, залагам две към едно, че ще го пипна. Трябва да ви благодаря за цялата работа. Ако не бяхте вие, можеше да не отида и така щях да изпусна най-добрия случай, който ми е попадал – Етюд в червено, нали така? Защо да не използваме и езика на изкуството? През безцветната каша на живота преминава червената нишка на убийството и наш дълг е да я проследим, да я измъкнем и да я очистим от начало докрай. А сега да помислим за обеда, последван от Норман Неруда. Впуска се стремглаво и чудесно владее лъка. Как беше онази малка пиеса на Шопен, която изпълнява така великолепно? Тра-ла-ла-ли-ра-ли-ра-ле...
И като се отпусна на облегалката, любителят детектив запя с глас на чучулига, докато аз размишлявах върху разностранните възможности на човешкия разум.
Глава 5
Обявата ни довежда посетител
Усилията, употребени сутринта, се оказаха прекалено големи за разклатеното ми здраве и следобед се усетих отпаднал. След като Холмс тръгна за концерта, аз си полегнах на дивана с намерението да поспя два часа, но опитът ми не се увенча с успех. Случилото се твърде много занимаваше мислите ми, непрекъснато в съзнанието ми изникваха най-необичайни хрумвания и предположения. Затворех ли очи, веднага виждах изкривените маймуноподобни черти на убития. Толкова зловещо впечатление ми беше направило лицето му, че трудно можех да изпитам друго освен благодарност към онзи, който беше лишил света от присъствието му. Ако някога е имало човешко изражение, говорещо за порочност от най-лошия вид, то това бе изражението на Инок Дж. Дребър от Кливланд. Все пак обаче си давах сметка, че справедливостта трябва да възтържествува и че законът не прощава извършеното престъпление въпреки покварата на жертвата.
Колкото повече разсъждавах по въпроса, толкова по-необикновена ми изглеждаше хипотезата на моя другар за отравянето на мъжа. Спомних си как Холмс подуши устните на умрелия – несъмнено той бе открил нещо, навело го на тази мисъл. От друга страна, ако не е станало с отрова, кое бе причинило смъртта, след като нямаше нито рана, нито следи от удушаване? Добре, но тогава чия беше кръвта, така обилно заляла пода? Не си личеше да е имало сбиване, а и жертвата не притежаваше оръжие, с което да е наранила противника си. Усещах, че докато тези въпроси не намерят отговор, нито Холмс, нито аз ще можем да заспиваме лесно. Но спокойното и самоуверено държание на Холмс ме убеждаваше, че той вече е създал теория, обясняваща всички факти, макар че за момента изобщо не можех да си представя каква е тя.
Другарят ми се върна много късно. Толкова късно, че беше ясно – не можеше да се е задържал заради концерта. Когато си дойде, вечерята вече беше поднесена.