– Великолепен концерт! – каза Холмс, сядайки. – Спомняте ли си думите на Дарвин за музиката? Той твърди, че способността да се създава и оценява музика е съществувала сред човешкия род много преди да се развие речта. Може би това е причината музиката да ни вълнува толкова дълбоко. Душите ни са запазили неясния спомен за тези мъгляви векове, когато светът е изживявал детските си години.
– Доста всеобхватна идея – подхвърлих аз.
– Идеите трябва да са всеобхватни като Природата, щом целят да я обясняват – отговори Холмс. – Но какво има? Не сте на себе си. Произшествието на „Брикстън Роуд“ ви е разстроило.
– Да си призная, така е – признах си аз. – След афганистанските си преживявания би трябвало да проявявам хладнокръвие при такива случаи. Пред очите ми в Мейванд другарите ми бяха нарязани на парчета, а аз запазих самообладание.
– Разбирам ви. Цяла загадка е какво възбужда въображението. Там, където няма въображение, няма и страх. Четохте ли вечерния вестник?
– Не.
– Историята е описана доста добре. Не се споменава фактът, че при вдигането на трупа върху пода се е изтърколил женски венчален пръстен. И толкова по-добре.
– Защо?
– Погледнете тази обява – каза той вместо отговор. – Разпратих я до всички вестници още сутринта, веднага след произшествието.
Холмс ми подхвърли вестника, а аз прегледах посоченото място. Беше първото съобщение в рубриката „Намерени вещи“ и гласеше следното: „Тази сутрин на „Брикстън Роуд“, на пътя между кръчмата „Белия елен“ и „Холанд Гроув“ е бил намерен златен венчален пръстен. Който го е изгубил, нека потърси доктор Уотсън, улица „Бейкър“ 221 Б, между осем и девет тази вечер.“
– Извинете, че използвах името ви – каза Холмс. – Но ако бях използвал моето, някой от онези дръвници щеше да се досети какво става и да се набърка в историята.
– Няма нищо – успокоих го аз. – Само че ако потърсят пръстена, не мога да им го представя.
– Напротив – каза Холмс и ми подаде един пръстен. – Това ще свърши работа, почти като копие е.
– Кой очаквате да се появи в отговор на обявата?
– Как кой? Човекът с кафявия балтон, нашият червендалест приятел с тъпите носове на обувките. Ако не дойде лично, ще изпрати свой съучастник.
– Не би ли сметнал, че го заплашва опасност?
– Съвсем не. Ако преценката ми за случая е вярна, а всичко говори, че е така, въпросният човек би предпочел да се изложи на какъвто и да е риск, само и само да си върне пръстена. Смятам, че го е изгубил, без да усети, когато се е навел над тялото на Дребър. След напускането на къщата е открил липсата и е побързал да се върне, но е заварил там полицията, понеже от глупост е оставил свещта да гори. Трябвало е да се престори на пиян, за да отклони подозренията, които е можел да събуди с появата си на портата. Поставете се сега на негово място. Като е поразмислил, сигурно му е хрумнало, че е възможно да е изгубил пръстена по пътя, след като е напуснал къщата. Какво би направил в такъв случай? Би прегледал нетърпеливо вечерните вестници с надеждата, че ще види пръстена, споменат сред намерените вещи. Естествено очите му са светнали. Зарадвал се е много. Защо да се бои от клопка? Според него не би имало причина намирането на пръстена да се свърже с убийството. Той ще реши да дойде. Ще дойде. Ще го видите до един час.
– А тогава? – попитах аз.
– Тогава ще го оставите на мен. Имате ли някакво оръжие?
– Старият револвер от армията и няколко патрона.
– Най-добре го изчистете и го заредете. Човекът ще бъде отчаян и въпреки че ще го хвана натясно, трябва да сме готови за изненади.
Отидох в спалнята си и изпълних дадения ми съвет. Когато се завърнах с пистолета, видях, че масата е разтребена, а Холмс е погълнат от любимото си занимание – скрибуцаше на цигулка.
– Историята се задълбочава – каза той, щом влязох. – Току-що получих отговор на телеграмата си, пратена до Америка. Преценката ми за случая е вярна.
– А именно? – попитах нетърпеливо аз.
– Едни нови струни биха оправили цигулката ми – подхвърли той. – Приберете пистолета си в джоба. Когато този тип дойде, разговаряйте съвсем естествено с него. Останалото поемам аз. Не го плашете с втренчен поглед.
– Осем часът е – погледнах си аз часовника.
– Да. Вероятно след няколко минути той ще бъде тук. Открехнете леко вратата. Достатъчно. А сега сложете ключа отвътре. Благодаря ви. Погледнете каква странна стара книга купих от един уличен букинист вчера. „De jure inter gentes“7. Отпечатана е на латински в Лиеж, Нидерландия, през 1642 година. Главата на Чарлс все още се е крепяла здраво на раменете му, когато това томче с кафяв гръб е било пуснато в обращение.