– Но защо сте търпели това? – попитах аз. – Предполагам, че можете да се освобождавате от наемателите си, когато пожелаете.
При този уместен въпрос госпожа Шарпантие се изчерви.
– Господ ми е свидетел, че бях готова да го предупредя да напусне още в деня, когато пристигна – каза тя. – Но изкушението бе твърде голямо. Плащаха ми по лира на ден, четиринайсет лири седмично за двамата, а в този сезон няма клиенти. Вдовица съм, а издръжката на момчето във флотата ми струваше много. Досвидя ми да изпусна тези пари. Направих го за добро. Обаче последната постъпка на Дребър преля чашата и аз го предупредих да напусне. Това беше причината за заминаването му.
– А после?
– Когато файтонът потегли, въздъхнах с облекчение. Тъкмо сега синът ми е в отпуска, но аз не му споменах нищо, защото има много буен нрав и е силно привързан към сестра си. Затворих вратата след наемателя и усетих как ми олеква на сърцето. Уви. След по-малко от час се позвъни и разбрах, че господин Дребър се е завърнал. Изглеждаше много развълнуван, още повече, че беше пил. Влезе насила в стаята, където седяхме с дъщеря ми, и взе да обяснява несвързано, че е изпуснал влака. След това се обърна към Алис и в мое присъствие ѝ предложи да избяга с него. „Пълнолетна си – каза той – и няма закон, който да те спре. Имам много пари, повече от достатъчно. Остави я старата, тръгвай с мене, и то веднага. Ще живееш като принцеса.“ Клетата Алис така се изплаши, че се дръпна от него, но той я улови за ръката и се помъчи да я помъкне към изхода. Аз изпищях и в същия миг в стаята влезе синът ми Артър. Какво е станало по-нататък, не зная. Чух ругатни, шум, суматоха и боричкане. Много се уплаших и не смеех да вдигна глава. Когато все пак погледнах, видях, че Артър стои на прага с тояга в ръка и се смее. „Мисля, че този прекрасен човек вече няма да ни безпокои – каза той. – Само ще го съпроводя малко, за да видя какви са намеренията му.“ С тези думи синът ми си взе шапката и излезе на улицата. На следващата сутрин научихме за тайнствената гибел на господин Дребър...
Докато направи това изявление, госпожа Шарпантие често охкаше и въздишаше. На моменти говореше толкова тихо, че едва чувах какво казва. Аз обаче си водех стенографски записки на всичко, за да изключа възможността за грешка.
– Много вълнуващо – каза Шерлок Холмс с прозявка. – И какво стана по-нататък?
– Когато мадам спря да говори – продължи детективът, – аз осъзнах, че целият случай се върти около една точка. Така че втренчих поглед в госпожа Шарпантие по начин, който според мене особено въздейства на жените, и я попитах по кое време се е завърнал синът ѝ.
– Не зная – отговори тя.
– Не знаете ли?
– Не. Той си има ключ, отворил си е с него.
– След като си бяхте легнали?
– Да.
– А кога си легнахте?
– Към единайсет.
– Значи синът ви е отсъствал поне два часа?
– Да.
– Или дори четири-пет часа?
– Да.
– А какво е правил през това време?
– Не зная – отвърна тя и така пребледня, че чак устните ѝ побеляха. Естествено с това въпросът беше приключен. Разбрах къде се намира лейтенант Шарпантие, взех двама полицаи, отидохме и го арестувахме. Докоснах рамото му и го предупредих да ни придружи тихо и кротко, а той ми каза, без да му мигне окото: „Предполагам, че ме арестувате във връзка със смъртта на оня негодник Дребър.“ Не му бяхме дали никакво обяснение, а той сам го спомена и това изглежда извънредно подозрително.
– И още как – каза Холмс.
– Лейтенантът държеше същата тежка тояга, с която според майка му излязъл да проследи Дребър, един дебел дъбов прът.
– И каква е тогава вашата хипотеза?
– Хипотезата ми е, че той е последвал Дребър чак до „Брикстън Роуд“. Вече там между двамата е възникнала нова препирня и по време на препирнята на Дребър е бил нанесен удар с тоягата – вероятно в стомаха, под лъжичката, от което Дребър е починал, но следа от удара не е останала. Понеже е валяло, не е имало минувачи, затова Шарпантие незабелязано е завлякъл тялото на жертвата си в празната къща. Що се отнася до запалената свещ, кръвта, написаното по стената, може всичко това да са хитрости, целящи да отклонят полицията от вярната следа.
– Моите поздравления! – рече Холмс насърчително. – Не ще и дума, Грегсън, вие напредвате. Тепърва ще има да ни показвате на какво сте способен.
– Лаская се от мисълта, че свърших доста чисто работата – гордо каза в отговор детективът. – Младият човек доброволно направи изявление, според което след като вървял подир Дребър известно време, Дребър го забелязал и взел кабриолет, за да се отърве от него. На връщане към къщи лейтенантът срещнал стар морски другар и двамата дълго се разхождали. На въпроса къде живее морякът, Шарпантие не беше в състояние да предложи задоволителен отговор. Според мене всяко нещо в случая си дойде съвсем точно на мястото. И е много забавно, че Лестрейд тръгна по грешна следа. Боя се, че няма да стигне далече. Небеса, та това е самият Лестрейд!