– Братко Фериър – започна той, като седна и погледна изпитателно фермера изпод светлите си клепки, – досега праведните вярващи бяха твои добри приятели. Взехме те с нас, когато гладуваше в пустошта, разделихме храната си с тебе и те доведохме здрав и читав в Долината на избраните, дадохме ти достатъчно земя и ти позволихме да натрупаш богатство, докато те закриляхме. Така ли е?
– Така е – съгласи се Джон Фериър.
– В замяна ти бяхме поставили само едно условие: да прегърнеш правата вяра и целият ти живот да е посветен на нея. Ти обеща да го сториш, но ако са истина приказките, които се носят, не си удържал на думата си.
– С какво не съм удържал? – възрази му Фериър, като размаха ръце. – Не внасям ли в общата хазна? Не посещавам ли храма? Не...
– А къде са жените ти? – попита Йънг и се огледа. – Повикай ги, искам да ги поздравя.
– Вярно е, че не се ожених – каза Фериър. – Но жените бяха малко, а имаше много мъже, по-заслужили от мене. Не съм изпитвал самота, дъщеря ми се грижеше да съм добре.
– Тъкмо за дъщеря ти искам да поговорим – подхвана мормонският водач. – Тя се превърна в цветето на Юта, на нея гледат благосклонно много от първенците на тази земя. – Джон Фериър мислено изпъшка. – За нея тръгнаха приказки, които с радост бих отминал, приказки, че е обещана на някакъв неверник. Сигурно е слух, разпространяван от безделници. Какво е тринадесетото правило от законника на светия Джоузеф Смит? „Нека всяка девойка от правата вяра се омъжи за човек от избраните, защото, ако се омъжи за неверник, ще извърши тежък грях.“ При това положение не е възможно ти, който си ревностен мормон, да позволиш на дъщеря си подобно опущение.
Джон Фериър не отговори, но неспокойно въртеше в ръце камшика си.
– Този въпрос ще послужи за проверка на цялата ти вяра, такова е решението на Тайния съвет на четиримата. Момичето е младо, затова не настояваме да се омъжи за побелял старец, нито ще ѝ попречим да направи своя избор. Ние, старейшините, имаме много юници, но и децата ни трябва да бъдат осигурени. Стангърсън има син, Дребър има син – всеки от тях с радост би приветствал дъщеря ти в дома си. Нека тя си избере един от двамата. Те са млади, богати и от правата вяра. Какво ще кажеш?
Известно време Фериър мълча, сключил вежди. Накрая рече:
– Дайте ни време. Дъщеря ми е много млада, може да се каже, че още не е за женене.
– Ще разполага с един месец, за да си избере – каза Йънг и се надигна. – В края на месеца ще ни съобщи решението си.
Посетителят вече прекрачваше прага, когато се обърна. Лицето му бе почервеняло, очите святкаха. Гласът му прогърмя:
– Ако ти, Джон Фериър, противопоставиш своето слабоволие на заповедта, дадена от Светата четворица, по-добре щеше да е, ако сега скелетите на двама ви се белееха в Сиера Бланко!
И като направи заплашителен жест, Янг прекрачи прага и чакълът по алеята захрущя под тежките му стъпки.
Джон Фериър все още седеше, опрял лакът на коляното си, и размишляваше как да съобщи за случилото се на дъщеря си, когато една нежна ръка покри неговата и като вдигна очи, фермерът видя девойката. Още щом зърна бледото ѝ, уплашено лице, той разбра, че тя е чула разговора.
– Не зависеше от мене – каза тя в отговор на погледа му. – Гласът му отекваше в цялата къща. О, татко, какво ще правим сега?
– Не бой се – успокои я той, привлече я към себе си и прокара едрата си, груба длан по кестенявите ѝ коси. – Все ще измислим нещо. Нали не си открила, че чувствата ти към младежа са охладнели?
В отговор Луси само изплака и стисна ръката му.
– Не са, разбира се. Не бих се зарадвал, ако ми кажеш обратното. Джеферсън е хубав момък, християнин е, за разлика от тая пасмина тук, независимо от молитвите и проповедите им. Утре един човек заминава за Невада и ще успея да му изпратя съобщение в каква клопка сме попаднали. Ако съм го преценил вярно, той ще се върне със скорост, надминаваща електрическите телеграфи.
Луси се засмя през сълзи на бащиното си сравнение и каза:
– А когато дойде, ще ни даде най-добрия съвет. Само за тебе се страхувам, скъпи татко. Носят се такива ужасни слухове за хората, опълчили се срещу Пророка – винаги ги сполетява беда.
– Но ние още не сме се опълчили – напомни ѝ Фериър. – Има време, докато ни връхлети бурята. Остава ни цял месец, а когато изтече, според мен ще е най-добре да се махнем от Юта.