– Точно така! – казах аз. – Прав сте и за двете. Признавам си обаче, че не виждам как сте стигнали до това заключение. Направих го импулсивно и внезапно, пък и не съм го споделял с никого.
– От просто по-просто – подхвърли Холмс и се засмя на учудването ми. – Според наблюденията ми между подметката и тока на обувката ви се е залепила червеникава бучица. Точно срещу пощата на улица „Уигмор“ настилката е махната и изкопаната пръст е разхвърляна така, че не е възможно човек да не мине по нея, когато влиза. Пръстта има особен червеникав оттенък и доколкото зная, не се среща никъде другаде в околността. Толкова за наблюденията ми. Останалото е дедукция.
– Как тогава чрез дедукцията разбрахте за телеграмата?
– Как ли? Естествено, зная, че не сте писали писмо, понеже седях срещу вас цяла сутрин. В отвореното ви писалище видях, че има лист и марка, и купчина пощенски картички. Защо тогава ще ходите до пощата, ако не за да изпратите телеграма? Елиминирайте всички други фактори и тогава онзи, който остане, е търсеният.
– В случая положението е така – съгласих се аз, като помислих малко. – Работата обаче е от най-прост вид, както вече казах. Дали ще сметнете за нахално от моя страна, ако подложа теорията ви на по-сериозна проверка?
– Напротив – отвърна Холмс, – това ще ми попречи да си сложа втора доза кокаин. С радост бих се заловил с всяка тема, която бихте ми предложили.
– Чувал съм да казвате, че при всекидневната употреба на даден предмет човек непременно оставя върху него отпечатъка на своята индивидуалност по начин, който го разкрива пред опитния наблюдател. Пред вас е един часовник, с който се сдобих неотдавна. Ще бъдете ли така любезен да споделите мнението си за личността на покойния му собственик?
И аз връчих на Холмс часовника с леко злорадство в душата, защото мислех, че с това не може да се докаже нищо, и ми се искаше да му дам урок заради донякъде безпрекословния тон, с който често говореше. Холмс закрепи часовника върху дланта си, втренчи поглед в циферблата, отвори задното капаче и разгледа механизма – първо с невъоръжено око, а после със силна лупа. Когато накрая щракна капачето и ми върна часовника, аз едва се удържах да не се разсмея при вида на унилото му изражение.
– Почти няма изходни данни – отбеляза той. – Часовникът е бил наскоро почистван, а това ми отнема най-значителните факти.
– Прав сте. Бяха го почистили, преди да ми го изпратят.
Дълбоко в сърцето си обаче аз обвиних своя другар, че така нелепо и безпомощно се измъкна, без да признае поражението си. Какви ли данни може да очаква от един непочистен часовник?
– Макар и незадоволителен, огледът ми не е напълно безплоден – каза той, загледан в тавана със замечтаните си, загубили блясък очи. – Поправете ме, ако греша, но според мене часовникът е принадлежал на по-големия ви брат, който го е наследил от баща ви.
– Без съмнение на това са ви навели инициалите Х. У. върху задното капаче.
– Именно. С „У“ започва фамилията ви. Датата на производство е отпреди почти петдесет години, а инициалите са гравирани по същото време, следователно става дума за последното поколение. Семейните ценности обикновено се предават по наследство на най-големия син, който най-често носи името на бащата. Доколкото си спомням, баща ви отдавна е починал. Значи часовникът е бил собственост на по-големия ви брат.
– Дотук няма грешка – казах аз. – Нещо друго?
– Брат ви е бил немарлив човек, доста немарлив и небрежен. Имал е добри перспективи, но си е проиграл шансовете, известно време е живял в бедност, сегиз-тогиз с малки промеждутъци от благополучие, но накрая се е пропил и е починал. Само толкова успях да узная.
Скочих от креслото н нервно започнах да куцукам из стаята с чувство на доста голяма горчивина в сърцето.
– Това не ви прави чест, Холмс – казах аз. – Не е за вярване, че сте паднали толкова ниско. Проучили сте живота на клетия ми брат, а сега се преструвате, че правите тези заключения по някакъв чудодеен начин. Не очаквайте да повярвам, че сте узнали всичко това от стария часовник! Постъпката ви е непочтена и да си кажа направо, прилича на шарлатанство.
– Скъпи докторе – каза любезно Холмс, – моля ви да приемете извиненията ми. Занимах се със случая от абстрактна гледна точка, поради което съвсем забравих, че за вас въпросът е личен и може би го преживявате болезнено. Уверявам ви, не знаех за съществуването на брат ви, докато не ми подадохте часовника.