– Но дали той ще дойде? – попита младата дама с глас и изражение, в които личеше молба.
– Ще бъде чест и щастие за мене, стига да мога да ви помогна – уверих я пламенно аз.
– И двамата сте много любезни – каза тя. – Живея в уединение и нямам приятели, към които да се обърна. Ако бъда тук в шест часа, ще успеем, нали?
– Но не бива да закъснявате – напомни ѝ Холмс. – Има обаче и друг въпрос: един и същ ли е почеркът на това писмо и на пратките с перлите?
– Нося и тях – отвърна тя, като извади шест листчета хартия.
– Вие сте клиентка, която може да служи за пример. Притежавате вярна интуиция. Да видим сега... – Холмс нареди листчетата върху масата и погледът му бързо започна да се стрелка от адрес на адрес. След малко каза: – Почеркът навсякъде е преправян, освен върху писмото, но няма съмнение кой е изпращачът. Обърнете внимание как не е могло да бъде прикрито изписаното с гръцки шрифт „е“, вижте завъртулката на буквата „з“ в края на думите. Ясно е, че става дума за едно и също лице. Не бих искал да ви давам напразни надежди, госпожице Морстън, но смятате ли, че има някаква прилика между този почерк и почерка на вашия баща?
– Различават се от небето до земята.
– Така и предполагах. Значи ще ви очакваме в шест часа. Моля ви, позволете да задържа тези листчета. Може да се занимая с въпроса преди срещата ни, сега е само три и половина. До шест има много време.
– Ето, заповядайте! – отвърна посетителката ни, погледна ведро и мило първо единия, после другия от нас, прибра кутийката с перлите в дрехата си и тутакси си тръгна.
Изправих се на прозореца и гледах как пъргаво се движи по улицата, докато сивкавият тюрбан с бялото перо не се превърна в петънце сред тъмната маса на тълпата.
– Колко привлекателна жена! – възкликнах аз и се обърнах към другаря си, който отново пушеше лула, облегнат назад с натежали клепачи.
– Така ли? – каза той без особен интерес. – Не забелязах.
– Вие наистина сте автомат, като сметачна машина сте! – извиках аз. – Понякога съвсем губите човешките си черти.
Холмс леко се усмихна.
– Най-важното от всичко е да не позволявате преценката ви да бъде повлияна от личните качества на човека – извика той в отговор. – За мене клиентът е просто елемент от проблема, той е негов двигател. Емоционалната окраска е противопоказна на ясните разсъждения. Уверявам ви, че най-очарователната жена, която съм виждал, отиде на бесилото, понеже беше отровила три малки деца, за да вземе парите от застраховката им, а най-неприятният мъж, когото съм срещал, се оказа филантроп, похарчил близо четвърт милион за лондонските бедняци.
– В днешния случай обаче...
– Никога не допускам изключения. Изключението опровергава правилото. Занимавали ли сте се с определяне на характера по почерка? Какво ще кажете за драскулките на нашия човек?
– Почеркът е четлив, буквите са равни – отвърнах аз. – Човекът има делови навици и не му липсва сила на духа.
Холмс поклати глава.
– Погледнете буквите с камшичета. Те почти не се отличават от общия фон. Това „б“ може да се прочете като „о“, а това „д“ – като „е“. Колкото и нечетливо да пише един човек със силен дух, той винаги ясно отделя буквите с камшичета. Буквата „к“ е изписано колебливо, докато изписването на главните букви говори за самолюбие. А сега излизам. Трябва да направя няколко справки. Препоръчвам ви тази книга: „Мъченичеството на човека“ от Уинуд Рийд. Ще се върна до един час.
Застанах на прозореца с томчето в ръка, но мислите ми бяха далече от дръзките разсъждения на автора. Съзнанието ми не можеше да се освободи от последната ни посетителка – от усмивката ѝ, от мелодичния ѝ красив глас, от странната загадка, надвиснала над живота ѝ. Ако е била на седемнадесет години по времето, когато е изчезнал баща ѝ, сега трябваше да е на двадесет и седем – чудесна възраст. когато младият човек изгубва от претенциозността си и натрупаният опит малко го отрезвява. Така стоях, потънал в размисъл, докато в ума ми не се появиха толкова опасни идеи, че побързах да седна на работната маса и яростно се залових с последния си трактат по патология. Как се осмелявах аз, военен лекар с болен крак и нищожна банкова сметка, да си представям подобни неща? Младата дама беше елемент, двигател и толкова. Щом не ме очакваше светло бъдеще, положително беше по-добре да приема всичко мъжествено, вместо да се опитвам да разсея мрака с измамливите надежди на въображението.
Глава 3
В търсене на решение
Холмс се завърна едва в пет и половина. Беше оживен, изпълнен с енергия и с бодър дух – настроение, което при него се сменяше с периоди на най-дълбоко униние.