Шерлок Холмс – обхват на интересите му
1. Познания по литература – никакви.
2. Познания по философия – никакви.
3. Познания по астрономия – никакви.
4. Познания по политика – слаби.
5. Познания по ботаника – зависи: наясно е с беладоната, опиума и отровите като цяло. Няма практически познания по градинарство.
6. Познания по геология – донякъде разбира от практически въпроси. От пръв поглед определя различните видове почви. След разходка ми е показвал петна по панталона си и ми е обяснявал (според цвета и консистенцията им) в коя част на Лондон се е сдобил с тях.
7. Познания по химия – задълбочени.
8. Познания по анатомия – точни, но несистематични.
9. Познания по сензационна литература – безкрайни. Изглежда вещо е проучил всяка подробност от всяко ужасно деяние, извършено през нашия век.
10. Добре свири на цигулка.
11. Майстор на тоягата, рапирата и боксирането.
12. Добри познания по британските закони и съдебната практика.
Съставих списъка и обзет от ужас го хвърлих в огъня, като си рекох: щом бих могъл да открия крайната цел на този човек само ако установя връзката между различните изброени достойнства, сочещи призванието, което ги обединява, по-добре беше още сега да се откажа.
Виждам, че по-горе съм отбелязал способностите му на цигулар. Те бяха доста забележителни, но и белязани от своенравие, както бе и с другите му достойнства.
Добре знаех, че свири цели пиеси, и то трудни, понеже по моя молба беше изпълнявал песни от Менделсон и други любими творби. Освен на себе си обаче Холмс рядко изпълняваше нещо, което да е музика, нито пък правеше опит да изсвири позната мелодия. Вечер, облегнат на креслото, той притваряше очи и небрежно скрибуцаше по струните на цигулката, положена на колената му. Понякога изтръгваше звучни и тъжни мотиви. Случваше се да изпълни и нещо причудливо и весело. Явно това ставаше израз на мислите, които го спохождаха, но не бях в състояние да определя дали музиката помагаше на тези мисли, или свиренето му бе просто следствие от хрумване или прищявка. Сигурно щях да се противопоставя на мъчителните му солови изпълнения, ако Холмс обикновено не ги приключваше, изсвирвайки бързо цяла поредица от любимите ми мелодии, като малко възнаграждение за издевателствата върху моето търпение.
През първите десетина дни никой не ни посети и аз започнах да си мисля, че съквартирантът ми също като мен няма приятели. Скоро обаче открих, че познава много хора, при това от различни слоеве на обществото. Три-четири пъти в течение на седмица идва някакъв черноок човечец с остри черти и нездрав цвят на лицето, който ми бе представен като господин Лестрейд. Една сутрин ни посети някаква модно облечена млада дама и остана половин час или повече. Същия ден следобед дойде опърпан мъж с прошарена коса, приличащ на еврейски амбулантен търговец, който ми се стори много развълнуван, последван скоро от размъкната възрастна жена. Друг път някакъв дългокос джентълмен има разговор със съквартиранта ми, а веднъж се отби носач от железниците с униформа от памучно кадифе. Когато се появеше някое от тези неподлежащи на описание лица, Шерлок Холмс обикновено ме молеше да ги приеме в гостната и аз се оттеглях в спалнята си. Той винаги се извиняваше, че ми създава такова неудобство.
– Налага ми се да използвам всекидневната като място за сделки – каза ми той, – а тези хора са мои клиенти.
Отново ми бе предоставена възможност да му задам директен въпрос, но отново присъщата ми деликатност попречи да подтикна събеседника си към откровения. По това време си мислех, че Холмс има някакво важно основание да избягва подобен разговор, но скоро той разруши илюзиите ми, като по свое желание подхвана тази тема.
Сериозна е причината да си спомням, че на 4 март станах малко по-рано от друг път и заварих Шерлок Холмс да закусва. Хазяйката дотолкова бе свикнала с навиците ми да се появявам късно, че за мене нямаше нито прибори, нито кафето ми бе приготвено. С безразсъдната досада, характерна за човечеството, аз дръннах с камбанката и накратко я уведомих, че чакам. После взех от масата едно списание и се опитах да запълня времето си с него, докато съквартирантът ми мълчаливо дъвчеше препечения хляб. Видях, че началото на една от статиите е отбелязано с молив, и разбира се, започнах да преглеждам материала.