Выбрать главу

Явяваше се удобен случай да смачкам фасона на Холмс. Явно не си беше помислил за това, когато подхвърли хрумването си.

– Мога ли да зная, човече, какъв сте по професия? – попитах с възможно най-любезен глас.

– Куриер, господине – грубовато отвърна човекът. – Униформата ми е на поправка.

– А сте бил...? – попитах аз, като изгледах малко злорадо моя съквартирант.

– Сержант, господине. От Кралската морска пехота, господине. Няма да има отговор, така ли? Разбрано, господине!

И като удари с токове, човекът отдаде чест и си тръгна.

5 Шотл. есеист, историк и философ (1795–1881).

Глава 3

Загадката на „Лористън Гардънс“

Признавам, че доста се стреснах от току-що полученото доказателство за практическото естество на теориите, развивани от моя съквартирант. Уважението ми към аналитичните му способности неимоверно нарасна. Въпреки това в съзнанието ми остана мъничко подозрение, че цялата работа е предварително подстроена с намерението да бъда смаян, макар изобщо да не си нагласена какво може да цели Холмс с такава измама. Когато го погледнах, той вече бе прочел посланието и в очите му се появи оня празен, лишен от блясък израз, който свидетелстваше за дълбок размисъл.

– Как, по дяволите, стигнахте до такова заключение? – попитах го аз.

– До какво заключение? – сприхаво попита той в отговор.

– Че човекът е флотски сержант в оставка.

– Не мога да си губя времето с дреболии – каза припряно Холмс, а после добави с усмивка: – Извинете ме за грубостта. Прекъснахте нишката на мис­лите ми, но може би така е по-добре. Значи вие наистина не се досетихте, че човекът е флотски сержант?

– Не, разбира се.

– По-лесно ми е да го правя, отколкото да го обяснявам. Ако те накарат да докажеш, че две и две е четири, може малко да се затрудниш, макар да си съвсем сигурен, че е така. Още докато човекът беше на отсрещната страна на улицата, различих голяма синя котва, татуирана върху ръката му. Това навеждаше на мисълта за море. Имаше военна стойка, както и разрешените по устава бакенбарди. Белег на флотата. Беше човек, който донякъде притежава самочувствие и известна нагласа да командва. Не може да не сте забелязали, че държеше главата си изправена ѝ енергично си служеше с бастуна. От пръв поглед се виждаше, че е уравновесен, порядъчен мъж на средна възраст, а всички тези факти подтикваха към извода, че е бил сержант.

– Забележително! – възкликнах аз.

– Дребна работа – каза Холмс, но в изражението на лицето му си личеше радостта, че видимо се изненадах и възхитих. – Току-що ви казах, че престъп­ниците са се свършили. Но излиза съм сгрешил, погледнете! – И Холмс ми хвърли писмото, получено по куриера.

– О, та това е ужасно! – извиках аз, като бегло го прегледах.

– Наистина звучи малко необичайно – спокойно отбеляза Холмс. – Имате ли нещо против да го прочетете на глас?

Ето съобщението, което прочетох:

Скъпи ми господин Шерлок Холмс,

Тази нощ се случиха неприятности на улица „Лористън Гардънс“ 3, недалече от „Брикстън Роуд“. Към два часа след полунощ патрулът забелязал, че в една необитавана къща свети, и заподозрял нещо не наред. Заварил входната врата отворена, а в стаята откъм фасадата, където няма мебели, открил трупа на добре облечен господин и намерил в джоба му визитна картичка със следното съдържание: „Инок Дж. Дребър, Кливланд, Охайо, САЩ.“ Не е установена кражба, нито има данни как е умрял човекът. В стаята се виждат петна от кръв, но по тялото няма рана. Не можем да разберем как човекът е влязъл в празната къща и въобще цялата работа е заплетена. Ще ви чакам в къщата, ако ви е възможно да дойдете по което и да е време преди пладне. Ще запазя всичко от тая нощ, докато не ми се обадите. Ако не можете да дойдете, ще ви съобщя още подробности. Ще ви бъда безкрайно признателен, ако ми окажете честта да изложите мнението си.

Искрено ваш: Тобаяс Грегсън.

– Грегсън е най-умният детектив в Скотланд Ярд – отбеляза приятелят ми. – От цялата пасмина само него и Лестрейд ги бива. Работят бързо и енергично, но дотолкова им липсва нетрадиционният поглед, че е направо потресаващо. При това всеки е забил нож в гърба на другия. Завиждат си, сякаш са професионални красавици. Ако и двамата са тръгнали по следата, този случай ще се окаже доста забавен.

Изумих се от спокойствието, с което Холмс редеше мислите си.

– Положително няма време за губене! – възкликнах аз. – Да изляза ли, за да ви повикам кабриолет?

– Не съм убеден, че трябва да отида. Понякога, когато не съм обзет от пристъп на активност, аз се превръщам в най-непоправимия безделник на земята.