Наскоро, след като мъжът и жената се заселили в града, случило се, че се разболяла царицата. Болна била от очебол. Колкото лекари викал царят, все я лекували и все не успявали да я излекуват. От ден на ден очите й отивали все по-зле; с едното вече ослепяла, а и другото вървяло на ослепяване. Всички лекари дигнали ръце от нея. Научил се за това и царският зет и казал на жена си. Тя се разплакала от жал и го замолила — каквото прави, да прави, да намери отнякъде лекар, който да излекува майка й. Мъжът потрил белия косъм и се явил конят. Той го запитал не може ли да се намери някъде лекар за тъща му.
— Не може — рекъл конят. — Лекари не лекуват такава болест, но за нея има лек. Лекът й е от слоница. Трябва да отидем далек, там, дето живеят слоновете, в бамбуковите гори, та да издоим някоя слоница и да отнесем на болната млякото: щом й капнем от него в очите, като с нож ще се пресече болката и царицата ще прогледне.
Мъжът се облякъл като лекар и отишъл в двореца.
— Казаха ми — рекъл той на царя, — че имало болен в двореца. Дойдох да го прегледам: дано му намеря лек за болестта.
Царят не познал, че тоя предрешен лекар е зет му.
— Не са те излъгали — рекъл му той натъжено, — царицата е болна. Очите я болят. Лекуваха я мнозина, но никой не можа да каже лек. Все по-зле отива; едното й око ослепя, а и с другото вече слабо вижда.
И той го завел при болната. Лекарят погледал очите на болната и рекъл:
— Лесен е лекът на тая болест. Пратете да намерят мляко от слоница: щом се капне в очите на болната, тя ще оздравее.
Лекарят си отишъл, а царят повикал зетьовете си, та им поръчал да намерят мляко от слоница. Те тръгнали по града да търсят не се ли продава някъде, но никъде не намерили. Отишли при царя и му казали, че няма.
— Има, няма, ще намерите! — рекъл им царят. — Вие сте ми зетьове, царицата ви е майка; накрай света идете, но намерете!
Двамата зетьове оседлали конете си и тръгнали. А в това време третият зет вече бил отишъл в бамбуковите гори да търси слоници за доене. Той слязъл с коня си сред планината, дето си почивали на пладне слоновете. Тъкмо тогава животните спели под дебелите сенки. Ездачът се приближил кротко до една слоница, от която бозаело малко слонче, отместил слончето и почнал да бозае сам, па сетне сложил едно стъкло до устата и го напълнил с мляко; като свършил това, качил се на коня си и си тръгнал. По пътя спрял в един голям град и тръгнал да пита има ли за продан слонско мляко.
— Нямаме слонско — казвали му навсякъде, дето влизал, — но ако ти трябва мляко от дива свиня, имаме.
— Дайте ми от дива свиня — рекъл той на един продавач.
Налели му едно стъкло, той платил и си излязъл. Тъкмо мислел да се качи на коня си и да полети накъм дома, видял, че в същата продавница влизат двамата му баджанаци. И те питали за слонско мляко. И на тях казали, че не се продава никъде. Тогава царският зет пуснал коня да си върви, па тръгнал след баджанаците си. Те отишли в една странноприемница и седнали да вечерят. Седнал и той близо до тях: поръчали си вечеря. Всички, които били там, го загледали; както бил облечен цял в сърма и коприна, мислели го, че е някой царски син или поне пръв царедворец. След като се навечерял, той се приближил до двамата царски зетьове, поздравил ги и се заприказвал с тях. От дума на дума дошло ред да ги пита къде са тръгнали и по каква работа ходят. Те му разправили.
— Слонско мляко — рекъл той — няма да намерите за продан. Ако ви трябва, ще идете на един месец път оттука, в бамбуковите гори, дето живеят слоновете. Само че преди да стигнете до поляните, дето си почиват слоновете, ще минете през много пещери с тигри. Тигрите може да ви разкъсат. Да ви кажа право, тая работа е опасна.
Баджанаците му се изплашили, като чули това.
— Не може ли да се намери слонско мляко някъде наблизо, без да се отива чак в ония опасни гори?
— Може — рекъл им той. — Аз мога да ви дам.
И като им показал стъклото с мляко от дива свиня, добавил:
— Ето слонско мляко.
На царските зетьове светнали очите от радост.
— Молим ти се — рекли му те, — дай ни от това стъкло да си прелеем! Колкото пари искаш, ще ти платим.
— За пари го не давам — казал той. — Но аз виждам пръстени на ръцете ви. Дайте ми ги — да ви дам стъклото.