Но установявам с изненада, че не ми се иска да замина от дома си, без да съм се сближила с брат си Хари, и отивам да го потърся. Той е в покоите на почитаемата ми баба и ѝ чете от един псалтир на латински. Чувам през вратата ясния му момчешки глас, прекрасното му произношение. Той не спира, когато стражът разтваря вратите, макар че хвърля поглед нагоре и ме вижда. Двамата са обрамчени от прозоречната арка от дялан камък, сякаш позират за картина, изобразяваща Младостта и Старостта. И двамата са прекрасно облечени в черно кадифе, широк лъч слънчева светлина осветява златокосата глава на Хари като ореол. Баба ми носи строга бяла шапчица, подобна на забрадката на монахиня. Редно е двамата да спрат и да се поклонят, но почитаемата ми баба кимва с глава и прави знак на Хари да продължи, сякаш думите му са по-важни от моето по-високо положение. Поглеждам ги с уморено негодувание. И двамата са толкова слаби, високи и красиви, а аз съм толкова набита, неспретната и сгорещена. Те имат напълно царствен вид, изключително отдадени на духовното, а аз изглеждам облечена прекалено натруфено.
Безмълвно правя реверанс пред баба си и сядам върху една възглавничка на пейката в прозоречната ниша, която ме издига малко по-високо от нея, за да изчакам Хари да свърши с четенето. Минава цяла вечност, преди тя да каже:
— Това беше прекрасно, ваша светлост, мое скъпо момче, благодаря.
А той се покланя, затваря книгата, подава ѝ я обратно и казва:
— Аз би трябвало да ви благодаря, задето положихте такива мъдри слова, така прекрасно илюстрирани, в ръцете ми.
После се поглеждат с взаимно възхищение и тя отива в малкия си личен параклис да се моли, дамите ѝ я сподирят, за да коленичат зад нея, и ние с Хари оставаме сами.
— Хари, съжалявам, че казах онова, когато Артур почина — изричам без предисловие.
Той великодушно вдига глава. Хари обича да му се извиняват.
— Бях толкова нещастна — добавям. — Не знаех какво говоря.
— А после стана по-лошо — краткотрайният му прилив на гордост е отминал. Почти мога да помириша страданието му — страданието на едно още невъзмъжало момче, изгубило майка си, единствената, която го е обичала искрено.
Неловко се изправям на крака, протягам ръце към него и го прегръщам. Почти сякаш прегръщам Артур, толкова е висок и силен.
— Братко — казвам, изпробвайки думите; никога преди не съм изпитвала нежни чувства към Хари. — Братко — повтарям.
— Сестро — изрича той.
Прегръщаме се мълчаливо за миг и си мисля: това е успокояващо. Това е брат ми — силен като жребче и самотен, както съм самотна аз. Навярно мога да му се доверя. Той може да ми се довери.
— Знаеш ли, един ден ще бъда крал на Англия — казва той, притиснал лице към рамото ми.
— Чак след години — казвам утешително. — Татко ще се върне в двора и ще бъде както преди.
— И ще се оженя за Катерина — казва той свенливо и ме пуска. — Тя никога не е била омъжена истински за Артур — ще се омъжи за мен.
Толкова съм зашеметена, че просто зяпвам, безмълвна, останала без дъх от изненада. Хари вижда вцепененото ми изражение и се засмива леко, смутено.
— Не веднага, разбира се. Ще изчакаме, докато навърша четиринайсет. Но ще се сгодим веднага.
— Пак ли! — изтръгва се бурно възклицание от мен, защото си мисля за златните връзки за обувки и разточителната сватба.
— Споразумяха се.
— Но тя е вдовица на Артур — възразявам.
— Не и в действителност — казва неловко той.
— Какво имаш предвид? — После, в миг, внезапно разбирам. Спомням си как Катерина Арогантната казва: „Уви, това никога не се случи за нас“, и как се зачудих какво има предвид с това, и защо би казала такова нещо.
— Уви — казвам, наблюдавайки го внимателно, с присвити очи. — Това така и не се е случило за тях.
— Не — казва той с облекчение. Мога да се обзаложа, че тези думи са му дори познати. — Не, уви, не е.
— Това ли е планът ѝ? — питам ожесточено. — Така ли ще успее да остане тук, завинаги? Така ли ще успее да бъде отново принцеса на Уелс, а после да стане кралица на Англия, макар че съпругът ѝ почина? Защото си е поставила това за цел? Никога не е била влюбена в Артур, винаги се е стремяла към трона.
— Това е планът на баща ни — казва Хари невинно. — Бил е договорен преди почитаемата ни майка… преди смъртта на почитаемата ни майка.